Конгресмени осъдиха арменския геноцид, тройната коалиция мълчи
Велизар Енчев


Tези дни от Вашингтон дойде новина, която вбеси Анкара, въодушеви Армения и смути тройната коалиция в България. Въпреки призива на президента на САЩ и предупрежденията на Турция, Комисията по външна политика при Камарата на представителите на САЩ прие резолюция, определяща като геноцид гоненията срещу арменците в Османската империя през 1915-1917 г. За признаване на геноцида гласуваха повечето от демократите, които имат мнозинство в конгреса. Последното подсказва, че Демократическата партия може да наложи окончателното приемане на документа в Палатата на представителите в средата на ноември. Аналогично постановление подготвя и Сенатът. Документът, който е чисто декларативен и не се нуждае от президентски подпис, бе приет въпреки призивите на Буш щатските законодатели да отхвърлят резолюцията, наричаща кланетата от 1915 г. "арменски геноцид", тъй като би нанесла "сериозна вреда" на отношенията с Турция.
В турско-арменския спор двете страни заемат диаметрално различни позиции. Турското правителство отхвърля твърденията за геноцид над арменците в Османската империя в периода 1915-1917 г., арменската страна изнася, че около 1,5 милиона арменци са загинали при масовите кланета в Османската империя. Турция отговаря, че 300 хиляди арменци и най-малко още толкова турци са били убити при вълненията, предизвикани от въстанието на арменците, включили се на страната на руската армия по време на войната.
Арменският президент Робърт Кочарян приветства американския документ и заяви, че "Турция не може да попречи на другите страни да признаят тези събития, в които никой не се съмнява. Приветстваме това решение на американската комисия", подчерта Кочарян на пресконференция в Брюксел. "Надяваме се, че това ще доведе до пълно признаване от САЩ на последиците от геноцида. Никой в света не се съмнява за събитията, случили се през 1915 г.", добави той. "Ако някои страни отказват да ги признаят на правителствено ниво, то е за да не усложняват отношенията си с Турция. Фактът, че Турция отказва да признае геноцида, не й дава право да задължава други държави да отричат историческата истина", каза арменският президент.

Вотговор на конгресния документ, Турция отзова своя посланик във Вашингтон. Говорителят на турското министерство на външните работи Левент Билман заяви, че посланикът в САЩ се отзовава "за консултации". И военните казаха тежката си дума - главнокомандващият на Военноморския флот на Турция отмени отдавна планирано посещение зад океана. Като реакция на американския документ, в турската преса се появи информацията, че Анкара може да ограничи достъпа на американците до военновъздушната база Инджирлик.
Случилото се в Конгреса на САЩ не е прецедент, защото американската парламентарна система позволява на народните представители да налагат мнението си на държавния глава и да не зависят от неговото вето. И докато турското лоби в САЩ ближе раните си, в България тройната коалиция изобщо не планира нов парламентарен дебат за арменския геноцид. Така най-бедната страна в Европейския съюз може да попадне в списъка на най-неморалните държави в света, които отминават драмата на арменския народ. За сведение на българските управници, събитията от 1915 г. са признати за геноцид над арменския народ от парламентите на редица страни в света, в това число Русия, Франция, Швейцария, Канада, Италия, Гърция и Полша. След като Париж класифицира отричането на геноцида като "углавно престъпление", Анкара прекрати военното сътрудничество между двете страни.
Нека припомним, че на 25 април т.г. Народното събрание почете паметта на жертвите на арменския геноцид, но до този момент парламентарното мнозинство отхвърля проекто резолюция на АТАКА, която не се различава по същество документа на американските конгресмени. ПГ на ДПС се разграничи от опитите "исторически събития, които не са получили своята категорична оценка, да бъдат използвани за политически цели в съвременна България"... Което означава, че за Ахмед Доган трагедията на арменския народ е мит, нуждаещ се от документално потвърждение. Тезата на ДПС, че "миналото не може да бъде източник за постигане на политически цели и облаги" постоянно се повтаря при дебатите около декларацията за арменския геноцид. Но когато стане дума за т. нар. възродителен процес, тогава хората на Сокола черпят с пълни шепи от близкото минало, за да вменят чувство на вина сред българския народ. Двойните стандарти на ДПС към арменския геноцид от 1915 г. и възродителния процес в България от 1988 г. разкриват лицемерието на неговите лидери, ползващи избирателно историята на Балканите.

Aко след месец Конгресът на САЩ приеме резолюция за арменския геноцид, София ще се сдобие с нов външнополитически проблем. При положение, че парламентите във Вашингтон, Париж и водещи европейски столици осъждат кланетата над арменците, как Народното събрание на България ще си затваря очите и ще слуша инструкциите от Анкара? Впрочем председателят на парламента Георги Пирински има точно един месец, през който може да убеди тройната коалиция в необходимостта от приемане на български документ за арменския геноцид.
Ако, разбира се, през този горещ месец на учителски протести парламентът не се разпусне по бързата процедура...