|
Грешен избор докара на власт Гоце и Сергей
Проф. Петър Иванов
Преди избори е нужно пределно осветяване на политическата сцена, за да може обществото ясно да види кои са кандидатите за властта, за да може правилно да се ориентира при избора си. За това в белите страни се грижат медиите. Но тъй като в България те са принадлежност на заинтересовани чужденци, мафиоти, агенти и комунисти, българите почти нямат възможност да разберат истината за номинираните кандидати за власт. Не случайно у нас тъкмо преди избори винаги е налице ажиотаж на печатни издания и на електронни медии, винаги стават скандални смени на директори и главни редактори, купуват се и се продават вестници, телевизии и радиа. Всеки от нас може да си спомни какво стана тази година в края на лятото. Най-активен купувач на медии пред изборите беше турската партия на Доган. С подставени лица - собственици и по различни други начини това вредоносно за България формирование фактически владее вече повече от половината значими субекти на медийния пазар.
Така че няма нищо чудно защо българите, когато гласуват, правят неправилен избор и после горчиво съжаляват. Този неоспорим факт, случващ се на всички избори след 1989 г., се дължи и на комунистическата инерция да не слушаме никога съвестта си, а да се поддаваме на манипулациите на пропагандата. Ако погледнем хората, които сме си избирали да ни управляват на национално и на местно ниво, би трябвало да се ужасим от нелепите персони по върховете на властта. Българинът винаги намира верните пътища, само след като колата вече се е счупила. А колата му се чупи на всички без изключение избори, в които е участвал през последните десетилетия. Погледнато в този контекст, няма нищо чудно, че на върха на държавата по уникален за Европа и света начин гордо стои агентът Гоце, че отрочето на най-висш комунистически ръководител - член на Политбюро на БКП, без нито един ден трудов стаж, ни е премиер. А един пожарникар-пазач самодоволно се готви вечно да управлява София в стила на незабравимия си патрон от село Правец, когото дълги години пазеше от народната "любов". Феноменът се нарича "Винаги неправилен избор" (always wrong choice - AWC), който според социалната психология е характерен за прости или ненормални (обсебени) лица и примитивни социални общности. Погледнато исторически, този феномен все някога е преустановявал съществуването си, настъпвала е положителна промяна и изборът на съответния субект (личност или група) в крайна сметка е отговарял на потребностите и надеждите. Но кога ще дойде този миг и за България? Кога ще си изберем подходящите управници, които ще съживят умиращата ни държава?
За светлината на политическата рампа са нужни многоватови прожектори. Един от тях е непредубеденото научно обяснение на политическите факти, които се случват в държавата. Ето един опит да помогнем на избирателя да не направи пак AWC - поредния грешен избор - и на тези местни избори. Според съвременната политическа наука има три основни типа политически лидери (босове): политик-играч, политик-гешефтар и политик-идеалист. Техните характеристики са лесно разпознаваеми.
Политикът-играч е широко разпространен у нас. Самата политика за него е основен способ за самореализация. Той жадува властта заради самата власт. Той иска винаги да може да каже: "Знаеш ли кой съм аз!". Този тип често е нарцистичен, той няма обществена кауза, има лични мотиви в стремежа си към властта. Властта (кметуването) за него представлява игра, която му е нужна, за да се докаже пред себе си или пред тези, пред които иска да се докаже като личност. Той изпитва видимо удоволствие да се появява по медиите, да носи униформа и да показва някакъв вид мускули, т.е. сила, и да играе - тенис, футбол, голф или просто роля, в която гледа строго и все иска да бие някого. Вторият тип - гешефтарят - обикновено той е наследник на заможни фамилии, произхожда от известни родове, например комунистически генерали, първи секретари, генерални директори и др. Понятието "гешефт" буквално означава търговия, но в преносен смисъл води към далаверата, към печалбата. Такива хора обикновено виждат смисъл единствено в парите. Нищо друго не ги интересува. Затова гешефтарят е лесен за корумпиране, тъй като тъкмо рушветите и подкупите са неговата стихия, тук той е водещ специалист. В поведението му доминира високомерието и надменността. Идеалистът, третият тип, е запален по определена кауза - обикновено патриотична, националистична, социална, на която иска да служи. В общи линии е с атрактивна външност и е с добра кондиция. Той не очаква от евентуалното си избиране за кмет материални блага, защото или вече ги има (богат е) или не му трябват (не са толкова важни за него). Той иска властта, за да осъществи каузата си. Обикновено е успял човек. Характерно за изграждането му като личност е самоподготовката (self made man). Идеалистът се познава по самоотвержеността си, по отдадеността си и по видимото желание да направи живота на тези, които го избират, по-добър. Идеалистът има ясни цели, затова в изразите си е категоричен. Не държи сметка кой какво ще си помисли, кой как ще реагира. Изразите му са точни и експресивни. Идеалистът не изпитва съмнения дали няма да сбърка, наясно е със себе си и с мисията си. Той е отдаден на идеята си. Идеалистът може да бъде разпознат по вътрешната убеденост в каузата, която изповядва и следва. Обикновено той е вярващ (религиозен) и държи на своята конфесия. Мрази комунизма и комунистите. И е оптимист.
Четиримата основни кандидати за кмет на София - Слави Бинев, Бойко Борисов, Бриго Аспарухов и Мартин Заимов - са идеални представители на трите основни категории политици, като двама от тях са в една категория. Ориентираме ли се кой какъв е? Дали ще изберем този, който ни трябва? Или пак ще сгрешим?
|
Re:Грешен избор докара на власт Сергей и Гоце: [re: Жopo Xyбaвeцa]
