Триумвиратът Първанов - Доган - Борисов цепи коалицията

С подмяна на фигурите олигархията и нейните преторианци се надяват да гарантират своето оцеляване и безнаказания си достъп до на
Димитър В. Аврамов


Своеобразната пиар-акция на Първанов бе първият по-силен знак, че той иска да свали от себе си отговорността за управленската немощ на правителството и за

вихрещата се корупция по всички властови етажи


Премиерът пък реагира твърде чувствително и отхвърли упреците с тон, който отново подсказа, че сладката идилия между Първанов и Станишев остава в миналото. Разбира се, не заради защитата на принципи, а заради собственото им политическо оцеляване. Това обяснява и резкия отговор на министър-председателя, в който се почувства внушението: "Той да си гледа президентството и да не се меси в работата ми!"...
Последваха вътрешнопартийни битки в БСП (продължаващи и сега) и глух ропот срещу Станишев и най-близкия му антураж. Избухна и крамолата между вътрешния министър Румен Петков и бившия енергиен министър Румен Овчаров, чиято оставка от поста бе истински водевил от един бездарен политически (и корупционен) спектакъл. Видяхме и яловите опити да бъде създадено някакво действено ляво крило в партията - като противовес на дясната, олигархична политика на БСП. Според информирани част от трусовете сред червените са инспирирани от лобита на Първанов, който все повече желае да изтика Станишев от премиерския пост и от ръководството на партията. Още повече президентът никога няма да прости на червената върхушка, че извади на показ агентурното му минало в Държавна сигурност. Което пък на една "морска" пресконференция, предназначена за манипулиране на истината и оневиняването на Първанов, бе наречено "приятелски огън".
В престрелките между "Дондуков" - 1 и 2 се включи и настоящият софийски кмет Бойко Борисов, чийто отдавнашен блян е да седне в министър-председателското кресло. Неговите филипики срещу Станишев и БСП заливат и до днес ефира и страниците на някои печатни издания. Нерешените и все по-задълбочаващи се проблеми на столицата и сагата с боклука се превърна в горещ картоф, който Борисов и Станишев взаимно си подхвърляха. Разбира се, кметът не пропускаше да прехвърли и собствените си провали на всевъзможни инстанции и ведомства - Народното събрание, правителството, общинския съвет, на фирми, министерства и предишни администрации. Тази канонада се съпровождаше със странна, публично заявена привързаност към бащата на кабинета - президента Първанов. Бойко Борисов дори нареди ултимативно на своите приближени в ръководството на ГЕРБ, че само той има право да се произнася и да дава оценки на държавния глава. Явно и кметът бе доловил

нарастващия разрив между Първанов
и Станишев


от който би могъл да се възползва - пак мечтаейки за премиерския пост. Освен това той се ползва с явната протекция на президента: по време на предишната кампания за кмет на София, преди да замине на инструктаж във Вашингтон, Първанов демонстративно прие в кабинета си само един от кандидатите - Борисов.
Следващият ход на кмета бе серия ласкателства спрямо лидера на сепаратистката, антибългарска партия ДПС - Ахмед Доган. Той бил най-добрият политик у нас и в това отношение оставял далеч зад себе си останалите фигури от т.нар. елит. По този начин Борисов напомни добре известната максима, че в царството на слепите едноокият става цар. Но има и друго: ако казаното от него е вярно, в такъв случай трябва да признаем, че бившата Държавна сигурност, за която Доган работеше с три агентурни псевдонима, подготвяше добре своите кадри, особено ако те са определени за "нелегали".
В случая със столичния кмет обаче има и друг елемент. Той навярно бе отчел топлите отношения между Първанов и Доган, проличали особено когато президентът окичи лидера на етническата партия с най-високия български орден. Отделно е това, което твърда информирани хора - зад симпатията на Борисов към лидерът на ДПС стоят и икономически интереси. Стои и несекващият натиск на американското посолство в София за сближаването помежду им, който се усети в редица показателни събития през последните две години.
Неотдавна партия АТАКА събра над 40 хиляди подписа срещу денонощния звуков терор от джамията в центъра на София - нещо което притеснява жителите и на други градове в страната. Самонадеяният иначе Борисов се подчини на арогантните "аргументи" на Главното мюфтийство, което поиска да се намали и звука от камбаните на столичните църкви. Същото малодушие кметът прояви и спрямо циганския терор и незаконните гета. Вместо да приложи закона, той изпълни волята на българомразката Елс де Гроен, депутатка в Европарламента, която несмущавана от властите периодично се намесва във вътрешните ни работи.
Склонността на Борисов да се подчинява на височайши нареждания от президентството или от чужди посолства пролича и в Кърджали. За пръв път български партии и неправителствени организации се обединяваха, за да разбият тоталния монопол на ДПС в града, който е основно звено в антибългарската му политика. След няколко свойствени за него пируети, лидерът на ГЕРБ изневери на довчерашните си обещания и предаде каузата, издигайки своя самостоятелна кандидатура за кмет. Зад това отново стоеше сянката на американския посланик Джон Байърли, което Борисов признава без видимо притеснение. Така наля вода в мелницата на Доган и съветниците му от Анкара. За благодарност предизборната кампания на софийския кмет ще бъде ознаменувана със служби в джамиите, заяви председателят на ГЕРБ - Цветан Цветанов. Особено ревностно в това отношение е софийското джамийско настоятелство, което обещало

дълги молитви
към Аллаха в прослава на Борисов
и за негов късмет на изборите.


Към дуета му с Първанов предвидливо се присъедини и Ахмед Доган, който демонстративно отказал среща с премиера и наредил на приближените си по места да не подкрепят кандидатите на БСП, включително и софийския - Бриго Аспарухов. Така отново доказа неумело скриваната истина, че почвата под краката на българо-турската коалиция става все по-хлъзгава. Сепаратистката партия щяла да издига свои хора за кметове и общински съветници - по този начин БСП я грози пореден изборен провал, който може да коства главата на Станишев.
Тъкмо това цели новоизлюпеният на политическата сцена (и на държавната ясла) у нас триумвират Първанов - Доган - Борисов. Така олигархията и нейните преторианци се надяват да гарантират своето оцеляване и безнаказан достъп до националните богатства. По този начин ще бъде изпълнена и волята на "покровителите" ни от Вашингтон, където вече редят фигурите от бъдещата колониална администрация след очакваните предсрочни парламентарни избори. А заедно с това, чертаят и разделението на страната на етно-религиозни анклави, които трябва да погребат българската държавност.