|
есе
В защита на големия българин Волен Сидеров
От чуждите военни бази тръгва най-напред ужасната мор. Стотици хиляди умират с подути и гноясали от непознатата болест тела. Багери копаят денонощно трапове за масови гробове и не успяват да се справят с ужасяващия наплив на смърт. Кервани от кораби изхвърлят разложените трупове в открито море. И в същото време, по таен сигнал, започват гоненията на православните! Покрай републикански шосета и магистрали никнат като гъби дървени кръстове и на тях в неописуеми мъки умират християни, с горещи молитви на уста, отправени с любов и сетна надежда към Отца и Сина.
Телевизионните и радио предавания са само на някакви непознати древни езици, лъхащи на омраза и сатанински ужас. Покваряващи шоу програми възхваляват хомосексуализма, содомията, кръвосмешението и всички видове пороци като най-висша човешка добродетел. Вестниците са закрити, а тези които се издават, се печатат на непонятни знаци, напомнящи на малки пентаграми. Книгите написани на кирилица се изгарят безмилостно на огромни пламтящи аутодафета. Църквите и манастирите се унищожават и на тяхно място се издигат хиляди зловещи кървави храмове на новия Бог, чието име е Ужас и Смърт.
Правителството получава ултиматум да погуби незабавно младенците родени през последните шест месеца на годината, за да може страната да се интегрира по-пълноценно към новия Порядък.
Климатът претърпява метаморфози като след ядрен удар. Наводнения и земетресения раздират земята родна на Ботев и Вазов. Всички големи градове са разрушени,населението няма от какво да се препитава – умира от гладуване и недоимък. Селата също са изтрити от лицето на земята, превърнати са в руини.Оцелелите по някакво чудо се крият в горите и планинските пущинаци, където живеят като скотове и се хранят със собствената си мърша и екскременти.
Жреците на новия Ред и новия Бог фанатично припяват мрачни и тържествени химни в прослава на Чудовището на което служат. И лицата на тези новопръкнали се фарисеи греят от сатанинска радост и умиление, защото си мислят, че са окончателни победители.
Всичко изглежда изгубено и безнадеждно! Като че ли мракът и студът са се спуснали завинаги над България и са я сграбчили безпощадно в смъртната си хватка овеки веков.
В гротескна вакхания празнуват само вероотстъпниците, безродниците, убийците, перверзниците, крадците, предателите,купените, верноподаниците, идолопоклонниците и преливащите от фалш и лицемерие лъжци и демагози.
Майка България изглежда погубена!
Вярата – низвергната и забравена!
Надеждата – потъпкана и смачкана с желязната пета на поробителя!
Най-сетне чистото и всемогъщо Зло е обсебило и покварило всички и всичко!
И като че ли за древния български народ вече няма друг изход и спасение, освен да се поклони пред чуждия Идол или да му поднесе шията си за заколение!
Но…!Случва се нещо немислимо.
И тогава в антрацитния небосклон припламва огнено знамение! От истински небесен огън!
Една огромна божествено ярка буква „В” се откроява сред всепоглъщащия мрак!
И божият бич изплющя над изстрадалото отечество, но не над окаяните и измъчените, не над умиращите и разпнатите, не над праведните и родолюбивите, а над сганта, която е натворила всичко това! И тя онемява от ужас и се свива боязливо, защото мигновено предусеща, че е настъпил Часа на нейния край! И възмездието за нея е съвсем близко!Диша й буквално във врата.
И ангелски химн на надежда и радост прогърмява, и Архангел с огнен бич се спуска от небесната твърд, с развени бели коси от внезапния полъх на вятъра и с прекрасен лик на Апостол на Свободата!
И тогава злосторниците, враговете и изменниците, проповедниците и апологетите на новия Бог, чието име е Ужас, стъписани и изплашени от белокосия вестител на краха им, се нахвърлят с последни сили да го погубят и разпънат като мъченик в едно с мъченическия народ.
И тогава в този върховен миг на последен сблъсък между Доброто и Злото, става чудото описано в Светото писание!
Низвергнатите, мъртвите, разложените с гнойните рани, мъчениците, лумпените, хромите, отречените, презрените, последните, лъганите, унизените, пренебрегнатите, бедните, предадените, прокудените, обезчестените, насилените, поруганите, болните, страдащите, честните и праведните по своему българи, всички те се възправят в една могъща човешка стена, по-силна от цунами, по-изпепеляваща и мощна от термоядрен взрив, по-всепоглъщаша и пробивна от буреносен порой, по-страшна и унищожителна от земетръс и тя тръгва, предана и вярна след белокосия си лидер…
И настъпва новото Царство в тая обрулена и изтощена от заговори и нещастия страна!
Царството на доброто и светлината!
Онези, които целуваха задника на чудовищния Бог на парите,които разпространяваха лъжи и клевети,които бяха купени и се продадох без чест и достойнство, то те бяха захвърлени най-справедливо в дълбоката и черна геена, и от там се чуваха само писъците и жалбите им за народна пощада и милосърдие!
И мракът се разпръсна завинаги над България!
И жизнените сокове на свещената българска земя, потекоха отново в жилите и мишниците на този безстрашен и смел народ!
И над цялата тая радост, в прекрасното синьо небе, в ефирен бял блясък, грееше свещената буква „В” като…
ВОЛЕН!
Защото така е предречено и ще пребъде през вечността на времето – българският народ да остане непобеден и волен завинаги!
|
„В” КАТО ВОЛЕН
