"Нова Зора" - брой 39 - 27 септември 2005 г.
Още един борец против популизма
Иво БРАТОЕВ

Министрите по цял свят са се хванали за главите заради бензинената катастрофа. Особено министрите в областта на енергетиката и икономиката. Само българският енергийно-икономически министър не дава пет пари какво става по света. Нека другите да намаляват акцизите, у нас Овчаров ги увеличава. Цените хвърчат, народът пищи. Нека си пищи. Овчаров си има други приоритети. Приоритети, които се свеждат до предизборния лозунг на неговата партия - приемственост и промяна.
Приемствеността по овчаровски изглежда се състои в това да продължи разбойничествата на предишното управление, а промяната - да се включи в разбойничествата и той. Ето защо стратегията на Овчаров може да се определи само с пет ключови думи: приватизация, приватизация и пак приватизация. Приватизация на тецовете във Варна, Русе и Бобов дол, приватизация на “Булгартабак” и пак приватизация на всичко, което все още може да се приватизира. Синонимни на всичко това пък са други пет ключови думи: рушветизация, рушветизация и пак рушветизация.
Гръбнак на тази стратегия е обслужването на чуждите фирми и чуждите интереси, например неспирното държавно повишение на монополните им цени или безусловната ликвидация на АЕЦ “Козлодуй” в чест на френско-гръцко-румънската енергийна мафия.
Основните кахъри на Овчаров пък са два. Единият е там, че НДСВ, въпреки неговите молби, е изтеглило от министерствата му трима от незаменимите си заместник-министри и ги е назначило за незаменими заместник-министри в други министерства. Това без съмнение накърнява “приемствеността” в енергетиката и икономиката, но пък я увеличава още повече в новите им ресори.
Така че от двата кахъра на Овчаров, упражнявал се в областта на популизма цели осем опозиционни години, остава само един - популизмът като цяло и популизмът на Ахмед Доган в частност. В частност работата е там, че приватизацията на “Булгартабак” ще унищожи поминъка на неколкостотин хиляди души. Та по тоя повод същият тоя Доган засега не позволява приватизацията на “Булгартабак”, ако не бъде решен популистичният т. нар. социален аспект. Което пък означава, че освен популист Доган е чат-пат и социалист.
Слава Богу поне, че Овчаров вече не е нито едното, нито другото.