|
Обществото боледува, но нехае за заразата, страхувам се за децата и внуците си
“Атака” е опасна за гражданския мир
Зад хората на Волен не стоят ксенофоби идеалисти, а интереси, казва режисьорът Еди Шварц
Когато преди години създавахме "Шалом", един възрастен мъж - може би 90-годишен, каза пред цялото събрание: Само не правете списъци! Всички, особено по-младите, се засмяхме. Зададе се въпросът "Защо?". Винаги, когато са правени списъци на евреи, после са ги използвали срещу нас, обясни човекът. Приехме го несериозно, обяснявахме му, че той е обременен от стари кошмарни спомени и такива неща вече не могат да станат. Бях забравил този случай, но списъкът в сайта на "Атака" ме подсети за предупреждението на стареца.
Това разказва режисьорът Еди Шварц. Зад гърба му са редица пиеси за деца, сценарии за филми, две публицистични книги. До него е съпругата му - лекар и българка, както обяснява сам. А пред него са внуците - не се страхувам за себе си, а за България, в която ще растат, обяснява пред "Стандарт" Еди Шварц.
Снимка Еди Шварц
фото Георги Николов
Юлиана ОНЧЕВА
- Г-н Шварц, последната ви книга започва така: "Градът се наричаше Калудин и имаше проблеми със самосъзнанието си". Отнася ли се това за обществото ни и днес?
- Да, град Калудин е огледален образ на нашата политическа лудница. Дори нещо повече - в известен смисъл "Калудница" предвижда това, което се случва в обществото ни сега. Появата на ксенофобия.
- Каква е причината за тази поява - агресията ли е най-големият ни проблем?
- Не, проблемът е, че политически сили, граждански фондации, медии от години заобикалят реални проблеми. Или говорят за тях обтекаемо. Затова една популистка
клоунадна формация набра опасна скорост
А това на Балканите е сериозна опасност.
- Опасност за какво?
- За гражданския мир. Нацистката символика е изглеждала клоунадно на интелигентните немци и тогава, когато Хитлер дойде на власт. Никой не е вярвал, че това е сериозно. После 27 млн. души платиха цената. На територията на Балканите всяка искрица може да доведе до големи конфликти.
- Не приемате ли тезата, че подкрепата за "Атака" е по-скоро рожба на бедността, отколкото на кой знае колко стройна идеология?
- Неотдавна разговарях с мой съсед, с когото често си пием кафето в кварталното капанче. Той ми се похвали, че напук на всички е гласувал за "Атака". Попитах го съвсем сериозно кога възнамерява да дойде да бие или избива моето семейство, за да си бъдем вкъщи. Той реагира много остро и болезнено, каза "Как може да говориш такива глупости". Обясних му, че това им е в идеологията, че публикуват списъци, в които е и моето име и тези на мои близки и приятели. Обясних му и какво означава символиката на тв предаванията "Атака" и той се позамисли сериозно. Убеден съм, че такива като него, които не са ксенофоби, но са гласували за тази формация, са много. Може би дори по-голямата част от подкрепилите партията хора са такива. Но в кръга на "Атака" има професор литератор, има учени - няма сила, която да ме убеди, че при тях става дума за незнание. Това вече не е невежество, а безпринципност.
- Реваншисти с жажда за власт?
- Ако е така, е още по-опасно. Но по-важното е да се разбере, че виновни сме всички. Не отричам и своята вина. На няколко пъти съм попадал на това предаване и превключвах канала, защото ми изглеждаше
ненормално със своята нацистка символика
Виновен съм, защото навреме не съм се усетил и не съм вдигнал глас. Преди изборите никой не обозначи точно пред хората какво наистина представлява "Атака". С малки изключения политици и медии проспаха това, че формацията е ксенофобска, а не националистическа в добрия смисъл на думата. Всичките й лозунги и послания са на основата на отрицанието, изпълнени са с омраза.
- Може би страхът е това, което най-лесно се манипулира у хората. Така ли да си обясним подкрепата за формацията?
- Тази формация не се е пръкнала от нищото. Навярно част от българския бизнес основателно се страхува от влизането ни в ЕС. И има интерес от появата на антиевропейска партия. Всеки ден забавяне на България по този път е свързан с шансовете за оцеляване на този бизнес. Не мисля, че в "Атака" са ксенофоби идеалисти, които обраха негативния вот на нацията. Зад тях стоят интереси. А това вече е опасно.
- Това обаче не обяснява защо 300 000 души ги подкрепиха. Едва ли е само от невежество.
- Има и негативизъм, има и протест срещу политическата класа като цяло, има го и недоволството на аутсайдера. Това е естествен процес. Единственото добро в този случай е, че "Атака" влезе в парламента. Излезе на светло, така че да се знае какво говори, какво подкрепя, за какво гласува. И невежеството вече няма да е оправдание.
- А каква е ролята на политиката към малцинствата през последните 16 години?
- Програмите за интегриране на ромското малцинство в България не проработиха. Не виждаме подобрение на положението им. Напротив - децата им продължават да бъдат на нивото на най-ниското образование, което ги обрича да са хора втора категория. Нищо от грижата за ромите не се случи. Позволяват им само да ползват някои блага безплатно, което настройва другите хора срещу тях. Истината е, че нито една политическа сила не намери път за интеграцията им. Що се отнася до други малцинства - не може да се каже, че евреите или арменците не са 100% интегрирани. Но мисля, че обществото ни е много грешно към ромското малцинство. Не мога да дам рецепта, но трябва да се намери начин да се реши този проблем.
- Това е проблем на цяла Европа - неслучайно бе обявено и десетилетие на ромите.
- Така е. Но тези проблеми трябва да се решават, а не да се замитат под килима като стар боклук. За тях е нужно да се говори и нещо да се прави. И то винаги, когато трябва, а не само по избори.
- "Атака" се разпадна в парламента, очаква се още хора да я напуснат. Прогнозите са, че тази формация ще се размие във времето, защото е плод на обществен контекст. Но проблемът с ромите и зачестилите конфликти с тях е сериозен.
- Не знам дали е така, но това мен не ме успокоява. Ако убият циганин, ще ме боли, както и ако убият евреин. Не мога да понеса мисълта, че в толерантната България, в която съм се родил и израсъл, може да има ксенофобска партия. Дали ще е евреин, дали българин или ром - това е жив човек. И него го боли.
- Ако трябваше като режисьор да поканите лидерите на партии в парламента за участие в театрална постановка, кого за коя роля бихте избрали?
- Ще бъда затруднен в разпределението на ролите. Защото с изключение на Ахмед Доган не виждам нито един лидер в парламента, който да е роден за политик. И да умее да прави политика и с високите средства на идеите, и с недотам високите на политическата обективност.
- Поне за премиера Сакскобургготски нямате ли една роля?
- Не знам. Още не съм решил за себе си дали ролята му би могла да бъде комедийна или трагична.
На Балканите лесно комедиите се превръщат в драми
- Може би първо трябва да определите каква пиеса се разиграва в обществото ни?
- Трагикомичен фарс.
- От типа "краят остава за вас" ли? Направете все пак една прогноза - как ще се развият процесите в обществото?
- Обществото боледува. Болестта е заразна и се страхувам да не се превърне в епидемия. Но разчитам на толерантния български ген в лечението.
- Страхувате ли се - ако подобен въпрос не е прекалено личен?
- Не за себе си. Страхувам се за душевното здраве на България. За децата и внуците си.
|
“Атака” е опасна за гражданския мир
