Над справедливостта, над човечността, над правото всеки да да има мнение?
Ентусиазма и родолюбието е хубаво нещо, аз също обичам България, ама тя брато не е абстракно понятие - за мен България са хората, които живеят в нея, ВСИЧКИ, които имаме обща съдба и като казвам, че обичам страната си - искам около мен хората да са спокойни за ежедневието си и бъдещето на децата си. А именно - да могат петък вечер примерно да седнат в малко ресторантче, да си изберат от менюто к`вото им се иска без да се притесняват трябва ли да купуват лекарства утре или да плащат парно, да оставят децата да тичат дори и зад ъгала без да се боят, че някой изрод ще им навреди там, да си говорят не за здравеопазване, инфлация, безработица, или данъци щото има условия тези с неща чрез бачкане да не са страшни, а да речем за футбол, тъщите или сватби...Всичко друго няма смисъл.