|
ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА БЪЛГАРИЯ
(записките на един опълченец)
от Янчо Янчев
Началото.
Казвам се Стамат. Селянин съм и съм прост. Горд съм със себе си. Миналата седмица ние, най-умните и най-силни български мъже на честта, честни маркови патриоти, националисти и антиглобалисти по душа и призвание от нашето малко китно селце Ново Кичково, решихме най-после да поемем по трудния път на мъченичеството и да освободим България от западно американското и влияние и да я запазим за нашите бъдни поколения, чиста и свята, както бил казвал едно време Левски Спартак. Ще я освобождаваме и от един пич, дето се казва Интернет, но все още не знам каква е вината му.
Тръгваме с каруци, влачим кози, овце и друг добитък за изхранване на героите.
Скоро спираме едни градски копелета с някакъв микробус. Завързваме ги за дървета в гората и вече си имаме и още един вид превозно средство. Имаме и една каруца, пълна с клетки с пощенски гълъби за комуникация с останалите чети пръснати из славната ни Родина.
Аз съм на най-ниското стъпало в революционната йерархия, обикновен опълченец, но командващия операция “Освобождение”, Волен Сидеров твърди, че скоро може да се издигна до пълководец на група или пълководец на чета, в зависимост от това, колко от нас ще оцелеят. Надявам се да оцелея. Решен съм да стана мъченик на българската национална кауза.
Имаме си агенти навсякъде. Наши момчета, калени от селския труд, които ни донясят всякаква информация. Как става, не знам, не казват, важното е, че я има. Вървим към София. Тук там ни спират полицаи, но Командващия е известна фигура от телевизора.
Aко възникне проблем, плащаме на продажните ченгета. Тъжно е, когато виждаш толкова тъпи твои братя българи, раждани от героическа майка юнашка, но радостното е, че се надявам не всички да са такива. Командващия вика, че до София, дето според някои не било България оставало още малко и ние му вярваме безпрекословно. Е, скоро София ще е България. Толкова българска ще е, че на софиянци ще им се дореве от революционна радост.
Минаваме покрай някакви малки селца, по-малки и от нашето, но Волен вика, че не си заслужава усилието. Вика, че трябвало столицата да ударим, щото там бил мозъкът на това, което трябва да изчистим от Татковината. Националната сигурност преди всичко.
1 ден от въстанието.
Пътуваме към столицата, за да помогнем на закъсалия народец да се освободи от чуждото иго и да запази своето национално самосъзнание. Вече сме съвсем близо до София, съответно и до близката народна победа. София не е България, но от нея зависи бъдещето на Родината. Ще смачкаме демократическите задници на мръсните гражданя, дето се правят на европейци. Спомням си от часовете по география, че София беше в западна България. Волен ми вика да не се притеснявам, движим се в правилна посока и аз го слушам. Той има висше образование. А и живее в София, това е достатъчно. С мъка трябва да призная, че софиянци са малко по-начетени от нас, селяните, но само това. А и то само по себе си не е повод за гордост, така че, мамка им.
Диктувам на Киро Бакалина писмо до мойта Пенка, жена ми, понеже ми е трудно да пиша. Не ми е трябвало, не съм го усвоил добре. Но Волен вика, че ще ме направи началник на образованието или на науката и че съм щял да се науча. Ако не съм се научел, софиянци щели да се избият да се бутат да ми превеждат и да ми пишат каквото трябва. Щото иначе сме щели ние да ги избием. Много е готин тоя Волен. Затова го и направихме Командир. Та и пиша на Пенка, че ще и занеса подарък ташаци на софиянец, както съм и обещал. Много иска да ги види. Е, ще ги види.
2 ден от въстанието.
Лагеруваме. Били сме близо. Наоколо е пущинак, но аз не се притеснявам. Като паса говедата на село съм свикнал. Има някакви лагерници. Били на пикник. Да им пикам у пикника. Донесли си кебапчета и кюфтета и ги пекат на открито. Така се борели с нещо, дето му викат стрес. Не разбрах кво точно е. Толкова са тъпи, че се просълзявам от смях. Но не го показвам. Един опълченец трябва да се държи мъжки и да не се лигави. Така ни учи Волен, Командира. Тия копеленца са толкова нагли, че един ме пита що не съм се избръснал. Лигльо. Сигурно е педерас.
3 ден от въстанието.
Идва Волен. Казва, че България и нейният славен и велик хиляда и триста годишен народ щели да се гордеят с нас и как ние, като представители на най-свободния народ на клетата майчица Земя, сме най-свободния и най-умния народ и трябва да спасим българското племе от западните варвари и техните потомци, американците. Евреите също били потомци на варварите и на американците. Не разбрах каква точно е роднинската връзка между евреи, американци и варвари, но не ме интересува. Важното е, че Волен е доволен от мен и момчетата и ни хвали постоянно колко големи патриоти сме и как сме най-добрите. Това ми стига.
Надойдоха едни журналя. Педерасти и проститутки. Позираме с оръжията – цепеници, тояги, сопи. И с чифтета, де. Показваме и умения от българското бойно изкуство, забравих му името. Волен го знае. И с боен трофей – главата на Джордж Буш. Той бил американският президент и бил виновен за всичко. Редовно се напивал с нефт и се хранел със земя на малки беззащитни държавици като нашата.
Главата я намерихме в един вестник (мой и с това съм горд), в който бях си завил резен хляб и глави лук. Пак показваме бойното ни изкуство. Без да искам се ритнах по ташаците. Но съм упорит и търпя. Националната сигурност преди всичко.
4 ден от въстанието.
Волен Сидеров вика, че след като пресата ни била надушила, вече сме станали световно известни и сме си били свършили работата наполовина. Не го разбрах, но му вярвам. Вярвам и че като стана началник на образованието ще науча много неща. Не че ще ми трябват.
Командирът казва, че трябва да си напълним торбичките с подаръци за благодарните софийски копелета. Напълнихме ги с киселици и див чесън. Бай Стефчо селския фелдшер на четата казва, че трябва да им подаряваме всичко от далече, защото е много опасно да влизаме в близост със софиянците. Може да се разболеем от СПИН, сифилис, Макдоналдс и още някакви други много страшни болести, от които спасение няма, и националното ни самосъзнание ще отиде на кино. Трябва да си пазим ръцете от допир и особено от целуване и охапване. При попадение на тяхна слюнка в кръвта е възможно да се разболеем от демокрация, глобализъм или хомосексуализъм. Едно от двете. Било страшно.
Над нас прелетяха първите революционни гюллета от черешовите топчета, с които като начало ще изпращаме бюлетини, в които обясняваме кои сме и какво искаме на заблудените демократични софиянци.
5 ден от въстанието.
Обираме си крушите от лагера. Един от взводните четници, Асен Циганина, не знам с кой акъл, реши да се пошегува и хвърли няколко фишека в палатките. Голям нещастник.
Първо, не пести боеприпасите за чифтетата, с които сме въоръжени. Волен казва, че софиянци били големи бъзливци и шубета и сме щели да се справим и с чифтета.
Второ, той е циганин, а според Волен, циганите са втора ръка българи. Понеже Асен се примоли много и обеща, че няма да краде и лъже след освобождението го взехме. Приближаваме София.
Авангардът на колоната донесе информация, че весели превъзбудени софиянци на тълпи се радват на идващите четници освободители и стрелят с водни пистолети във въздуха. Толкова са тъпи горките, че не умеят да боравят с истински оръжия. Аз от малък се научих да пълня чифте с барут и да стрелям с прашка. Прашката е страшно оръжие. И като пушка и като гащи. Ебало си е майката.
Наши другари от съседното село Горни Бърдарци се уплашили от стрелбата с водни пистолети и без да искат очистили трима от другарите. Тъпите Горнобърдарчани са толкова смотани, че помислили, че вече освободените софиянци стрелят по тях и обърквайки се, са открили огън по нашите четнически непобедими части. Ужас. Така загинаха тримата ми братя Кирил, Методий и брат му. Така и не му научих името.
Междувременно се забавляваме, като слушаме на вефа български народни песни от Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя.
6 ден от въстанието.
Скърбя за братята. Бяха честно мислещи маркови патриоти.
В тарапаната някои от нашите, които са в предните ни части са избили част от празнуващото население в покраините на столицата по погрешка.
Жени и мъже на по четиринайсет петнайсет годишна възраст се били скрили в някаква голяма зала, наречена от тях диско клуб. Нашите решили, че се крият там да четат секретни документи, да пеят песни против нас, техните освободители, да организират отпор и да разговарят с Интернет. Тоя пич май ще се окаже шеф на вражеските разузнавания, но ще му намерим цаката.
Сега ще ни трябва много време да изкарваме копеленцата изпод масите в диското, щото не искали да излизат. Решил съм да стана герой. Ще им хвърля фишек и така ще ги изкарам. Искам Волен да ме харесва.
От друга страна, егати и жените четиринайсет годишни. Вече са дърти. У наше село жена и мъж се става по-рано, но това е друга тема.
7 ден от въстанието.
03:10
Видяхме първия софиянец на живо. Прилича на нас, но и не е като нас. Измекяр и лигльо. Сигурно е педал. Облечен е странно. Не беше много щастлив от факта, че ни среща, нито дойде да ни изкаже лично благодарности за освобождението от американците, евреите и европейските варвари. Идиот, сигурно е луд или е наркоман. Според Волен, повечето софиянци са наркомани или луди. Той го знае това, лично го е виждал. Но не се сърдим. Дошли сме да помагаме с каквото и както можем.
Пред нас се чуват някакви експлозии. Волен вика да си преговорим някои от най-специалните техники на непобедимото българско бойно изкуство. Пак се ритам по ташаците. Още не съм го усвоил. Волен казва, че напредвам, а той е майстор. Вика, че японското карате за нищо не ставало, защото японският народ не бил толкова умен, колкото българския. Японците нямали държава от хиляда и триста години. И това било достатъчно да се твърди, че ние, българите сме най-великата нация на Земята. Вярвам му.
03:40
Група тъпи смотани софиянци започват да стрелят по нашата героична българска освободителна чета. Сигурно са друсани. Лошото е, че стрелят не само с водни пистолети, ами и с истински. Сигурно американски агенти са ги снабдили с оръжията. Всички ние сме много объркани.
Бай Митю Революционера се задавя с един свински кокал. За малко да го изтървем.
Над свинския кокал, дето го изваждаме от устата му, се кълнем като хъшове, че ще дадем всичко от себе си за освобождението на Родината. Естетсвено, над нас се вее конската опашка, символ на великата ни хилядолетна държава.
Преследвайки целта си, заловихме един софийски лигльо и му предлагаме хляб с чесън и пръжки, ястие за разбирачи. Отказа и се наложи да набием храната революционно в гейската му уста. Мислим, че е друсан. Като друсан кебап. Волен вика да не се плашим.
Нашите славни разузнавачи се натресли на някакви лъскави автомобили. В тях имало софиянци, които стреляли по нашите герои. Имало жертви. Но вече сме снабдени с лъскави автомобили, които признавам, се движат много бързо. И не са нито съветски, нито български. Волен вика, че по време на революция е позволено да се използват вражески средства, ако се налага. След революцията ние сами ще почнем да си изработваме наши български, родни патриотични автомобили. По-добри и по-качествени от американските империалистически такива.
05:27
Тия копеленца, от които се снабдяваме с мръсните еврейски превозни средства, стреляли по каруцата с чесъна, доматите и козето сирене. Пробили две баки с козе сирене и то изтекло. Налага се жените от селото да ни настигат, та да не ни оставят гладни. Волен, понеже е най-умният от нас, инструктира три пощенски гълъба със задачата да предадат секретна информация в селото. Заради сиренето и заради ебането очакваме жените. Готови са да дават всичко от себе си за българската национална кауза в борбата с американските терористи, еврейските измекяри и европейските нещастници. Иначе, ще трябва да търсим нещо наоколо. Може някоя софиянка да изгърми по този случай, но аз знам какво ще и кажа. Ще и кажа, че по време на революция всяка путка е важна, всичко се прави за народа, за държавата, за Родината, за Татковината и за Отечеството. Така казва Волен, а той е най-умен от нас и ние се учим от него. И идеологически правилно възприемаме всичко за света.
06:03
Развиделява се и виждаме някакви светлини в далечината. Май това вече е София. Утре сутринта като се намахаме с пръжки и си направим по една бърза, ще се отправим към заветната цел. Освобождението на Родината.
Пускаме вефа да се разсъним и да се подготвим. Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя, ми действат добре.
Припомняме си някои техники от родното и мило непобедимо българско бойно изкуство. Замалко пак да се ритна в ташаците. Явно ставам добър.
Усеща се революционен дух и българщина в тяхната музика. Така трябва. Националната сигурност преди всичко.
8 ден от въстанието.
7:00
Едва се развиделява, но се чуват първите изстрели към нас. Софиянци май са навили армията, дето според Волен никаква я няма, да работи за тях. Нашата родна армия да застане срещу нас!? Е това вече е нахално.
Вкопали сме се в земята и чакаме каруци със слама за прикритие. Но специалните каруцопреносими части от Горно Бърдарово се бавят. А времето тече.
Волен е гений. Вика да изпеем една патриотична песен за повдигане на бойния дух. Чудя се дали да не скоча на помощник артилериста, дето носи гюллетата за черешовото топче, щото много женствен ми изглежда. Питам Волен дали тоя тип не е софийски съгледвач и агент. Волен ми казва, че го е проверил и че е наше момче. Разминава му се клатенето.
Волен държи патриотична прочувствена реч за непобедимостта и заветния край на нашата славна революционна борба. Обяснява подробно, как и защо евреите, американците, Иван Костов и цялата нещастна евроатлантическа и евросъюзническа паплач са виновни за това, което е сполетяло Татковината. Ние мълчим и тихо бършем сълзи.
11:30
Софиянци не обръщат внимание на нашите славни скандирания: “Да се преборим с американците, евреите и европейските варвари” и упорито продължават да стрелят по нас. Ебават се. Тъпи копелета. Гейове.
Някои от нас се опитват да им мятат чесън, пръжки и шкембе чорба в ламаринени кутии, но ония не поемат.
Понася се слух, че софиянци си имали някакви хранителни запаси. Волен беше казал, че наши другари, братя по оръжие, щели да взривят всички хранителни складове на столицата и така по-бързо софиянци да решат, че трябва да поемат по нашия славен революционен път и да се освободят от американското подтисничество, еврейската напаст и европейското колонизиране. Развели сме конска опашка над една от обозните каруци. Някакъв напушен може би тринайсет годишен софийски келеш идва и хвърля пиратка по знамето. Ицо Вагабонтина го сваля с един камък, въпреки че е с едно око, откакто лани магарето му изби другото с ритник. Много е добър. В село, като се готвехме за революцията, на тренировъчната стрелба с камъни даде отлични резултати и свали най-много сини сливи от дървото-цел.
Някаква журналистка снима вечно намръщения Геро Мастиката от горната махала, на който все нещо му е криво. Отнякъде долита варварски артилерийски снаряд и му отнася половината ляв крак. Той започва да крещи и да се търкаля по земята от болка като разсмива всички ни. Според Волен ние сме патриоти и не трябва да показваме болката си.
Е, идват жените, идва и моята. Превързват го, а аз съм удостоен с честта да бъда с жена. Усамотяваме се в един ъгъл на шатрата. Свръшвам веднага, щото съм превъзбуден от мириса на барут, от предстоящата победа, от мириса на чесън в устата на моята, чудния аромат от мишниците й и от крясъците на Ицо. Той винаги си е бил тъпо парче. Не мога да го мисля.
17:20
Софиянци и армейски части продължават подло да обстрелват нашите героически позици. Става опасно. Шрапнел уцелва в задника Марко Изрода и Кичо Бурията, които се опитват да покажат удоволствието от чесъна и пръжките, като пожелават да ядат пред позициите на предателите на Родината, които сме тръгнали да революционизираме.
Някакви гражданя със забрадки на главите (били последователи на некви рапери, рапъри или трипери, не разбрах точно) открили огън по предните ни непобедими позиции. Нашите смели герои едвам оцелели.
Волен се свърза с наши секретни подкрепления, маскирани като овчи тор някъде в Родината, да побързат. Обещават да дойдат бързо и някакви зелени барети от Долно Овчарово. Били спецове. Били тренирали на полето. Ще видим.
9 ден от въстанието.
11:00
Реши се да влезем в София откъм Витоша. Да мрат виладжиите наоколо. Волен вика, че всички били мутри и американски агенти копелдаци. Един свестен нямало.
Идва един софиянец, с прозрачна кожа от наркотиците и вредната американска храна, да преговаря. Волен говори с него. Докато вървят преговорите, взривихме без да искаме последната каруца с козето месо. Ще я караме на свинско, щото последната жива коза умря снощи, след като Пешо Сваляча я обърка с жена си. Не е проблем. В далечината виждаме гнусната емблема на Макдоналдс. Бай Стефчо фелдшера вика, че само в изключителни случаи може да се яде храна от Макдоналдс, щото била генно мутирала, мумифицирана или електрифицирана. Нещо такова. И можело да ни порастат крила или да ни изникне путка на челото. Внимаваме и го слушаме. Някои си записват. Никой не иска путка на героичното си национално отговорно чело.
Волен нещо се разбира със софийския гей и оня си тръгва. Мето Шапката му пръцва звучно за изпроводяк. Демократът се спъва три пъти преди да си фрасне тъпата глава в асфалта. Потича му кръв в най-различни посоки. Виждам, че и на заблудените софиянци кръвта им също е червена. Голям смях пада, а Мето се пъчи геройски.
Горно Бърдарчани довлякоха четири черешови топчета. Волен е щастлив. Победата е близо.
Техният командващ бил слушал наскоро изказване на втория най-опасен човек в Галактиката след американския президент – бившия министър председател Иван Костов. Волен отива да научи нещо повече какво е говорил този предател на Татковината.
14:43
Почти влизаме в София. Волен Сидеров е в своята черна парадна униформа. Пак се чудя защо му скърца якенцето, но не го питам. Не искам да разсейвам мозъка на операцията. Бих му препоръчал да си го смаже със свинска мас. Той вика, че скоро щели да дойдат подкрепления от цялата Родина. Междувременно от Диво Малчево идват стотина души, славни патриоти. Става ясно, че те от седмица ядат само боб и са готови да помогнат с обгазяване на тъпите софийски копеленца, ако не се предадат в нашите ръце и не се оставят да ги освободим и да им обясним за американо еврейско европейското зло, което ги изсмуква като маймуна лимони. Диво Малчевци могат да пърдят три часа без да спират по принцип. А сега, след като са така добре подготвени, просто не мога да ги мисля софиянци. Малчевци извършват няколко проби и от София веднага се чуват вопли за помощ. Добре, че вятърът духа към столицата.
Мисля, да предложа на Волен нашето село Ново Кичково да стане столица на България. Така поне, като стана началник, няма да бия път до София да ходя на работа. Ще видим. Обмислям го.
В София било облачно. Цар Симеон дето прилича на козела ми Симо, един от виновниците за разграбването на Татковината, бил заминал за чужбина. Според Волен, той нямало да се върне повече. Майната му.
На тръгване за София, Радо Баламата, радиста на операцията, пак пуска пощенски гълъб, че сме превзели ливадата пред столицата. По пътя за София не срещаме никаква съпротива. Никой не се опъва. Явно Волен си е свършил работата с преговорите. Шофьорите карат долните еврейски коли без да бързат. Няма за къде да бързаме толкова. Победата е близо. София е близо. Всичко е наред. Волен вика, че скоро всичко ще се свърши.
Смятам, това значи, че революцията ще победи и че империалистическия глобализиран враг ще си обере крушите от Родината. Пак ще се пеят български народни песни от известните ни гласове – Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя.
17:52
Пред нас има някаво село. Прилича на нашето, но не е. Волен му казва името, но го забравям веднага. Заобикаляме го, за да не се мъчим излишно. Радо Баламата пак пусна пощенски гълъб, че е паднала още една крепост на еврозападните и американоеврейски варвари. От време на време обича да се шегува.
Кривия Дичо се опитва да си включи компютъра откакто сме тръгнали. Той разбира от компютри. На един пазар продаде кравата си, за да си купи компютър. Глупак. Но никой от нас не се съгласява да му даде батериите за компютъра. Скрили сме ги. Майтап. Дичо иска да се свърже с тоя Интернет, за да разберял от него какво се говори за нас по света. Не му даваме. Според Волен Интернет е точно толкова опасен, колкото и американския президент Джордж Буш. Не го познавам този Интернет, но вярвам на Волен. Сигурно е наркоман. Нещастник.
Искам да бъда най-добрият четник. Вземам компютъра докато Дичо е задрямал и го слагам под един от конете, дето теглят каруците. След малко, конят си свършва работата и компютъра, барабар с писмото за Интернет вече е в миналото.
Дичо ще ми се сърди, но в очите на другарите аз съм герой.
22:11
Отнякъде стрелят по нас. Очакваме помощ от други братя революционери, но за сега не идват. Намръщения Геро Мастиката, дето остана с един крак отива да пикае, но попадна на капан. Група софийски наркомани, взели, че изкопали дупка да търсят наркотици и я покрили с листа. Волен вика, че наркотиците са навсякъде. Как са го чули тия дрогирани свине, не знам, но ето, дошли тук и изкопали дупка.
Дойде някакъв журналист. Волен вика, че бил жив гей, доносник на американците и не заслужавал да му обръщаме внимание. Аз реших да го революционизирам, като го почерпя свинско със зеле от моя неприкосновяен запас. Не иска.
Волен му скръцва два пъти с якето и копелето се разкарва. Не бях виждал отблизо гей. Нищо особено не е. Волен вика, че той цял живот щял да ни бъде благодарен, за дето сме му били обърнали внимание и щял да говори само добри неща за нас. Радвам се, че и сред гейовете има добри хора. Готови да се жертват за Татковината. Но все пак ще трябва да ги превъзпитаваме в традициите, идеологията и морала на революционната борба и бъдещето на славната ни и независима Родина.
Викам на Командира да си смаже якето със свинска мас, но той отказва. Можело да ни обстрелват с напалм и да му се подпали. Прав е. Бих казал, гениален.
10 ден от въстанието.
06:00
Вдигнаха ни по тревога. Тъкмо сънувах мойта Пенка.
Оказа се, че софиянци и продажната българска армия пълна с чужди агентурни креатури са се събудили от хъркането на Горно Бърдарчани, спящи на поляната, и решили да ни атакуват. На половината ни коне са дали ракия, а на еврейските автомобили са сложили картофи в ауспусите. На един от помощниците на Волен, Евгени Свинята, му дали Кока Кола и го напили, а четник Миро го надрусали с Макдоналдс. Сега гърдите му се подуват. Превръща се в жена. Жалка гледка. Ще стане поредната софийска лесбийка. Нищо ново. Продължават да ни обстрелват с еврейски оръдия. Продажни армейски копелета терористи. Демократи.
12:00
Преместихме здравите колела от едната каруца на другата. Черешовите топчета бълват несломим патриотичен огън по заблудените софийски задници. В полеви условия, борейки се с американски агенти, с патриотични песни на уста, провеждаме сложна операция по отстраняването на гърдите на четник Миро. Сега ще може да се храни и през гърдите си. Ако иска, ще може и да пикае оттам и да сере. Чудно. Но националната сигурност преди всичко.
15:00
Получихме заповед за атака лично от Командващия Волен Сидеров. Той е пременен със скърцащото яке. Звукът от якето му някак ни амбицира и издига до нечувани висоти патриотичния ни дух. Газим всичко наред. Група надрусани софиянци с автомобили най-безгрижно се опитват да навлязат в нашите редици. Правят се, че не ни обръщат внимание. Два залпа с едно от топчетата ги вкарва в правия път и хващат гората. Не стана ясно на партизани ли ще се правят или на нещо друго, но това не ни интересува. Прекалено слабички и безобидни са, за да се занимаваме с тях.
Без да искам гръмнах с чифтето и очистих едно малко нещо, което сякаш се опитваше да лае. Волен вика, че това било куче, софийска порода. Били малки. Ебати и простотията. На тия софиянци нищо не им е наред. И кучетата също.
Евгени Свинята, още замаян от американската Кока Кола уцели с прашка едно от хлапетата в колата на продажниците. То се разрева. Наложи се Волен с два три шамара да го превъзпита в бързината. Нали софиянци са много умни, това хлапе що не разбира кво трябва да се прави?
19:27
Пристигат наши братя с две каруци, пълни с провизии. Отново сме осигурени с пръжки, свинско, чесън, козе сирене и сме се скатали в едни храсталаци близо до продажната столица.
Чуват се гърмежи, отнякъде долитат еврейски снаряди, маскирани като коледни подаръци, но ние не се хващаме на тази елементарна уловка, взета от тъпите американски филми. Укрити сме добре. Свършва ми дажбата свинско и се чудя откъде да взема. Не знам колко мога да издеяня без свинско.
Междувременно някой пръдна и два коня умряха в адски мъки, но ние сме свикнали, няма проблем. Волен каза, че всичко ще бъде доведено до неговия светъл диалектически край.
Някой друг пръдна отново и този път едно от хлапетата на Петър Маймуната губи съзнание. Още е малко детето, на дванайсет е, но се държи мъжки и понася несгодите на революционната борба. Всички сме много горди с него. Ако напролет козата Хриска ми роди детенце, ще му разказвам за героизма на това славно безстрашно момче.
21:30
Група славни български герои с национално самосъзнание отиваме на разузнаване наоколо със своите оръжия. Наблизо в храсталаците двама от четата за снабдяване се скрили и се напили с Кока Кола. Предатели. Волен казва, че трябва да ги порицаем. Докато се разберем, единият изяжда шамарите, а на другия Волен така звучно му скръцва с якето си, че му се завива свят, прилошава му и повръща свинското от обед. Срамота.
Вкарваме ги в правия път с вефа и вечните български народни песни в изпълнение на най-известните ни гласове – Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя.
23:00
Връщаме се в лагера. Докато ни няма, продажната българска армия, съвместно с еврейски агенти и софийски копелета атакували нашият обоз. Половината добитък дето влачим от Ново Кичково е загинал, а две трети от запасите с чесън, лук, доматки и козе сирене са изпепелени.
Волен вика, че те са мръсни продажници и ще трябва сериозно да се заемаме с тях. Всички се приготвят за поредстоящата последна битка с империалистическия глобализиран враг.
Бойният дух е много висок. Пеем химна на висок глас. Кой колкото може. В смисъл, кой колкото го знае.
На някои от нас започват да им се привиждат разни неща. Предполага се, че са ни атакували с някакви газове. Волен заповядва на Горно Бърдарчани да са готови за наша победна химическа атака. В смисъл, с пръдня. На мен също ми замирисва на нещо непознато, но засега се държа.
Отивам набързо по голяма нужда и виждам резултатите от подлата еврейска химическа атака. Лайното ми е синьо зелено. Ще се оправя. Няма проблем. Важното е революцията да успее и да освободим Родината от демократическите гадове.
Нашите артирелисти опитват стрелба по центъра на София, но топчетата не могат да метнат до там. Едно от гюллетата пада наблизо и някои от нас загиват. Бойни другари, братя по оръжие. Погребваме ги с почести. Волен държи прочувствена реч, от която аз се просълзявам и се напикавам от щастие. Панталоните ми топло се намокрят и националното ми самосъзнание достига нечувани висоти. Много е добър Волен. Скърца с якето, държи конската опашка в ръка и говори. Роден е за пълководец.
Двама наши другари са заловили софиянец, който е дошъл да шпионира. Според Волен, той е обучаван в ЦРУ под ръководството на двамата най-големи виновници за това – американският президент Джордж Буш и българският му колега – бившият министър председател Иван Костов. Заклеваме се на гроба на нашите загинали бойни другари, че тия двамата ще ги хванем и няма да има никаква милост за тях и за техните демократически задници.
11 ден.
12:00
Влизайки в София става страшно. Докато се придвижваме с каруци към центъра, понеже за еврейските автомобили свърши бензина, американски контрареволюционери и софийски гейове колаборационисти са предприели масирана империалистическа атака по нашите предни четнически части. Откраднали са две черешови топчета, три ламаринени тенекии с козе сирене и резервното колело на една от каруците. Да им изсъхнат ташаците, дано. Взели са и трима пленници. Ние всички сме се клели пред конската опашка, че ако ни хванат за пленници ще се държим до последно. Надявам се и се моля на Бог Тангра, другарите да имат сили за това. Един от тях много обича да си похапва и ако го държат малко без храна, може и да сдаде багажа. В смисъл, да се предаде. Но аз си мисля, че софийските предатели на българщината не са толкова умни.
Хитри сме, ей. Т’ва човекът от село не е като копелето от столицата. Един от нашите има направил номер. Пръднал тихо и беззвучно и на нещастните американски агенти им се насълзили очите. Успял да избяга. Волен държи реч пред строя за неговия героизъм, хладнокръвие, безстрашие и патриотизъм.
По улиците на столицата няма никой. Нито посрещачи с цветя, нито вражески части от продажната българска армия. Нещастници. Един гол гей няма, ей тъй за парлама. Странна работа.
21:00
Конете са гладни. Не са яли от доста време. Ние също. Загубихме много провизии в битките с мръсния враг. Не ме е яд затова, ами защото софиянци ще си останат заблудени копеленца демократически, ако не успее нашата славна революция.
Забелязвам, че усилено ми се вие свят, когато си удрям главата в един демократичен софийски бордюр. Преди да изгубя съзнание се усъмних, че гадните гейове нарочно са ги направили толкова високи тия бордюри, за да си удрят в тях главите революционерите, идващи от село.
Преди да загубя съзнание, виждам, че целия площад пред Народното събрание, където се дислоцирахме за победния революционен марш е обграден от американски агенти, еврейски спец. части, европейски военизирани сили, батальон от продажната българска армия и неустановено количество заблудени софийски свине.
Операция “Освобождение” пропада. Жалко.
Краят.
Вместо да ни окичат с цветя, агнета и връзки с лук, както си му е реда, тъпите софиянци заедно с продажната българска армия ни набутват в някаква сграда и ни заключват. Болят ме ташаците. Опитвайки се да приложа техника от българското непобедимо бойно изкуство пак се уцелвам. Трябва да тренирам още.
Провал. Волен вика да не се отчайваме.
Диктувам на Киро Бакалина писмо до мойта Пенка, жена ми, понеже ми е трудно да пиша. Не знам какво става.
Волен имал работа в телевизията. Казва да изчакаме и да потърпим. Победата е близо.
Тъпите американски, еврейски и европейски глобалисти отново протягат гнусните си империалистически пипала към родната земя, за да я натоварят на камиони, кораби, влакове, каруци, мотоциклети, вертолети, самолети и космически совалки и да я изнесат в неизвестна посока. Заричаме се с другарите, това да не го позволим. Всички сме честно мислещи маркови патриоти, отдадени изцяло на българската национална кауза.
Отнякъде се пеят български народни песни от известните ни гласове – Кати, Камелия, Глория и останалите, дето ако ми паднат, няма да им простя. Това ни зарежда с оптимизъм. Светлото бъдеще на Родината, Татковината и Отечеството е близо. Националната сигурност преди всичко.
Кофти момент. Идва една, облечена в бяло, софийска лесбийка без национално самосъзнание и ни дава някакви шишенца, които трябва да изпием. Според Волен трябва да го правим. Да сме послушни за заблуда.
Ох, правя го. Гълтам…
|
на оръжие братя!!!!!!!!!!
