|
България в глобалната корпорация
Неолибералният модел отделя на политиците ролята на обслужващ персонал на големите пари
Къдринка Къдринова
Неотдавнашната откровена заявка на бизнесмени да посочат удобен по брой парламент, станала известна като "Инициатива 100 депутати", се стори скандална на мнозина. А всъщност инициаторите, представени и в сдружението с красноречивото име "Глобална България", просто ни дърпат натам, накъдето и без това сме се запътили - към всеотдайно следване на цивилизационния модел на съвременния неолиберализъм, в който политиците играят ролята на висш обслужващ персонал на големите корпорации. Такава е реалността в света на глобализма, такава е и ориентацията на "Глобална България", която на 17 ноември уговори с министър Соломон Паси как да се разпределят предприсъединителните еврофондове. Новината бе поместена и в сайта на МВнР.
Ако някой си мисли, че това е само поредната изкривена гримаса на прехода и че когато влезем във въжделения Евросъюз правилата ще станат по-честни, значи е непоправим утопист и все
още вярва в светлото бъдеще, където всички ще са богати и щастливи
Билети за този филм обаче никога не са пускали, входът за него е със специални пропуски. Предвидени са само за около един процент от петте милиарда жители на Земята. Само този един процент, който контролира над 60% от финансовите средства на планетата, има сметка от фамозните макроикономически показатели, според които все трябва да живеем по-добре, пък ние все не го забелязваме - поради проклетия си български негативизъм, разбира се.
Всъщност, регистрираният икономически ръст у нас изобщо не е показател за задаващо се подобряване на живота. Тъкмо обратното. Наблюденията върху развитието на световните икономически процеси през последните десетилетия ясно сочат, че ръстът дава възможности за нови натрупвания само на големите корпорации и банки, а върху живота на редовия гражданин се отразява зле, защото на практика води до разоряване на малки и средни предприятия, до скок в безработицата, до свръхинтензификация на труда, до снижаване на заплащането му, до свиване на социалните разходи. Който се съмнява, да се огледа по-внимателно наоколо. И да надникне в статистическите справочници. През 1966 г. средната безработица в Европа е била 2,2%. През 2004 г. е 9,1% - по данни на Евростат. По данни на антиглобалистите - гони 13%.
Големите транснационални корпорации са заинтересовани от ликвидирането на националните държави и от обединяването им в икономически зони със свободно движение на стоки и капитали. Приоритет в тези зони не е производството, било то промишлено или селскостопанско, а сферата на търговията, услугите, транспорта, банките. И тук статистиката е повече от красноречива. Само за двете десетилетия между 1970 и 1990 г. заетостта в световен мащаб в селското стопанство и риболова е спаднала от 22 на 12%, а в промишлеността - от 25 на 22%. Същият показател обаче бележи не спад, а увеличение в търговско-банковата сфера - от 42 на 56%. Тоест - все повече хора от пазара на труда са насочвани към видове дейност, свързани с повишаване на продуктивността и с ускорената продажба на стоки и услуги.
Наред с постоянния риск да останат без работа, те са под пресата и на влошаващите се условия на труд, удължаването на работната седмица, ниските заплати, необходимостта да приемат допълнителна работа без регламентирани договори, ниските осигуровки и т.н.
ВСИЧКО ТОВА ОТ МНОГО ГОДИНИ се случва в райони като Латинска Америка, а през последното десетилетие и половина сполетя и страните от бившия соцлагер. И на двете места усърдно са прилагани програми на МВФ за преструктуриране на икономиката. Същинският резултат е, че богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. Затова в отличничката Полша безработицата е 18%, а в не по-малко образцовото Чили, наследено от Пиночет, събралите се на годишната си среща лидери на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество бяха посрещнати в събота с плакати "Чилийците умираме от глад".
Наложената от големите финансови центрове система за реструктуриране на производството и за преразпределение на производствените сили води и до
появата на обширна прослойка "излишни хора",
които няма как да се впишат в новия световен ред - онези, които не са производители, не са потребители, не могат да бъдат обекти на кредитиране. Те са бреме - пенсионери, бременни, деца, болни, инвалиди... Никой няма сметка от тях, а тъй като основният цивилизационен белег на неолиберализма е тъкмо сметката, социалният ангажимент на отмиращата национална държава също е шкартиран по непотребност.
За сметка на това бурен разцвет бележи срастването на организираната престъпност и финансовия капитал - било за препиране на средства, било за печелене на ресурс за развитие на легален бизнес. Факт, забелязан и в доклади на ООН, е, че за укрепването на тези престъпни синдикати солиден принос имат и наложените от МВФ структурни реформи в страните в преход, които разместиха основни пластове в обществата.
Тези общества преживяха и продължават да преживяват и трусовете на регионални, етнически, вътрешнополитически конфликти, раздробили остатъците от националните държави на дребни ядра, контактуващи помежду си само заради икономически интереси. Същият подход в момента се прилага и спрямо Ирак, който стана най-прясната илюстрация на амбицията на големите корпорации - в случая, американските нефтени и оръжейни концерни - да моделират света според собствените си нужди. Рекламираните с апломб избори там не са нищо друго, освен инсталиране на поредното марионетно правителство от изпълнителни управляващи на доходоносното предприятие "Ирак". Нисшият обслужващ персонал съответно е подбран от раздробени ядра шиити, сунити, кюрди. Проблемът е, че в калкулацията бе подценен изпадащият от неолибералните постулати човешки фактор в комплект с радикализираната верска и цивилизационна нетърпимост към налагания модел. И тъй като единият фундаментализъм - ислямският - има насреща си друг и по-безскрупулен фундаментализъм - неолибералният - илюзиите на човечеството за напредък към по-хармоничен свят изглеждат обречени.
Та на този фон апетитите на "Инициатива 100 депутати" и "Глобална България" идват само да подсетят, че и на нашенско си, провинциално спрямо глобалното село ниво,
всяко действие неизбежно поражда противодействие
Щом фенове на неолибералния модел се заявяват като глобалисти, неизбежно ще си получат и антиглобалистите. Само че това не вещае никакъв позитивизъм, а единствено безпощадно ясно осъзнаване, че която и партия или коалиция да изберем догодина в екипа управляващи корпорацията "България", трябва да сме наясно, че те ще са от световния отбор на "белите якички", а ние - от онзи, за когото те са измислили приказката: "Битият - бит...".
|
България в глобалната корпорация!