|
Тема |
принос към европейската история |
|
Автор | Cтpaнджaлия (Нерегистриран) | |
Публикувано | 01.08.01 22:01 |
|
|
Европа, млада и непохитена,
четеше своя рицарски роман,
когато във зора незазорена
загина рицарят Иван Шишман.
Европа плачеше за Жулиета,
Европа ръкопляскаше на Бах,
а с вълчи вой във прашните полета
вървяха глутниците на Аллах.
Когато, обкръжена от слугини,
тя тънеше в охолство и разкош,
във Солун на пазара за робини,
гяурките вървяха пет за грош.
Когато тя строеше катедрали
и замъци, във зимния Балкан
скърбяха тънки липови кавали
и плачеха за Алтънлъ Стоян.
Издигаха се кървави калета
градени със отрязани глави,
но всъщност си остана непревзета
страната на хайдушките орли.
А беше колкото калпак голяма,
широка колкото стрела от лък,
но се превърна в страшна вълча яма
покрита с кости и застлана с мъх.
С кремъклия пушка, с проста сопа,
със камък, със стрела от бучиниш,
дедите ни завардиха Европа
и турците не стигнаха Париж.
Ивайло Балабанов.
......... не те познавам,Ивайло, но това трябваше да ме учат в часовете по родинознание. то от това повече какво? това ще е второто стихотворение, което синът ми ще научи след Вазовото " Аз съм Българче".
|
| |
|
|
|