Здрасти, темата е малко стара, но в случай, че четеш, ще отговоря.

Как се чувства детето с баба си и дядо си? Иска ли то да ходи при тях? Те как се държат с него? Грижовни ли са, мили ли са, той радва ли им се? Това не е без значение.

Опитвам се да се поставя на мястото ти и да бъда обективна, но не мога да спра да мисля, че свекърът ти те е ударил с юмрук. Само тази случка е достатъчна, за да разбера дискомфорта ти. Как се развиха нещата след това? Говорихте ли за случая? Той извини ли се? Наясно ли е поне, че не е постъпил правилно? Какво мисли мъжът ти по въпроса? Защити ли те? Има ли въобще позициите да те защити пред деспотичния си баща? Ти чувсвтваш ли, че мъжът ти е на твоя страна, или лагерите са ти срещу тяхното семейство?

Много въпроси, но може да са насочващи, за да вземеш решение. Аз не бих мислила за това какво е прието, а за това, което е най-добре за всички, включително и за теб.

Аз бих загърбила конфликтите със свекърското тяло в името на детето, но не безусловно. Условията за мен биха били следните: 1) малкият да се чувства добре там, те да са мили с него 2) мъжът ти да те подкрепя, да е на твоя страна, да не се чувстваш като аутсайдер в семейството 3) случката с юмрука да не се умаловажава. И двамата с мъжа ти да сигнализирате на свекъря, че не е постъпил правилно и че не трябва да се повтаря. Физическо насилие над детето трябва да е табу и в това да няма съмнение за никого.