Нещо подобно се е получило и при майка ми. Докато баща ми се издигаше в работата, майка ми работеше като учителка по литература в местните училища. По онова време нямаше много възможности за работа, а и транспортът до гарнизоните не беше никак редовен. На три пъти беше отказвала перспективни предложения в името на семейството - издателство, БАН и организационна работа, но кой ти да го зачете за актив! Така при поредното преместване (ние бяхме вече ученици), тя се захвана с най-после организационна работа. За да може да израства в кариерата, трябваше да завърши икономика. Завърши я като остави баща ни да се грижи за нас. Тъй де, нека види какво е! Много пътуваше, но се чувстваше заредена от контактите си и това се отрази на самочувствието й. Диалогът с баща ми лека полека се възстанови, макар че кризата в отношенията им дълго витаеше като скелет, натикан в гардероба. Тя и до ден днешен смята, че спокойствието и тъпата учителска среда на село са й изиграли лош номер!