Някога майка ми е зарязала кариерата си в името на семейството. Баща ми беше военен пилот и непрекъснато се местехме. Каква кариера, какви 5 лева по гарнизоните! Ако беше само личната й неудовлетвореност как да е, но баща ми взе да се изживява като човек от друг свят, та се наложи майка ми да се вземе в ръце ако иска да запази същото това семейство, в името на което беше пренебрегнала себе си. На късни години започна да учи второ висше и едва след 40 изгради някаква кариера. В един момент майка ми започна да живее моя живот. Идентифицираше се с моите професионални успехи. Създаването на семейство беше нещо, което може да почака. Непрекъснато ми натяква, че мъжете не ценят жената-домакиня и трябва по-скоро да започна работа, защото и аз като тебе съм дала превес на съпруга си.
Нещо подобно прозира и в отношението на твоята майка, но не ти го казва директно като моята.