Може би майката се тревожи за дъщерята, но не знае как да и го каже. Може да и е гневна по някаква причина и така да изразява гнева си. Ти разбираш жената, но не искаш да разбереш майката. Не вярвам майката да е злобна и завистлива. Просто това е нейния начин да реагира. Още повече, че ако се виждаха по-често, можеше по друг начин да протича комуникацията. А сега - един път годишно и за този един път иска всичко да си каже... Може да е права да иска дъщерята да има собствено занимание, реализация и т.н. Загрижена е, но не знае правилния начин да го покаже. За втората реплика - не казва, че е съгласна с това, което говорят хората, а че е засегната от това, което говорят. Може би иска да подскаже, че в очите на хората ситуацията е неприемлива. Може и в нейните очи да е неприемлива., но да не иска да засегне дъщеря си и казвайки го така, да мисли че го прави по-малко обидно.
Бих казала да се замислиш над думите на Xипoxoндa. И също бих препоръчала по-честа и по-искрена комуникация на майката с дъщерята. Гнети я нещо майката, но не може да си го каже.
Може и да не съм права, но това бих си помислила от така разказаната ситуация.
Не бих ограничила комуникацията с майка си, бих я облагородила. Така казано излиза, че майката е вече на възраст. Не остава много време за комуникация, значи.
Имам личен поглед върху подобни отношения (отдалечаващи се майка и дъщеря) и е много болезнено и за двете страни, така че не го позволявайте.