Мисля само хубави неща за "интернатите".

Знам само едно държавно училище в България, което като начин на обучение - т.е. детето живее на общежитие докато учи - наподобява интернат. Това е техникумът в Правец, който се води свързан с Техническия университет в София. Там се кандидатства след 7ми клас, т.е. децата са на 12-13 години.

Имам двама колеги на 35-6 години, които са го завършили, както и децата на 2 колежки го завършиха наскоро. Мога да кажа само хубави неща както за образованието, което се получава там, така и за развиването на самостоятелност у възпитаниците му. Сериозно обмислям един ден да засиля и моите хубостници натам, ако се окаже, че са с математическо - техническо мислене.

Всъщност, няма нужда да е интернат - реално всяко дете от малко населено място, което желае да получи средно образование в по-елитна (да кажем) гимназия, следва да отиде на квартира в съответния по-голям град.

За това как дисциплината и самостоятелността се развиват и вкъщи - това е и вярно и невярно. Аз категорично спадам към по-строгите родители, в смисъл, че не позволявам да бъде изнудвана от децата си, правилата не се нарушават и "не" винаги е "не", независимо дали реват, тръшкат се, тропат с краче или каквото и да било. Въпреки това големият син на 5 и половина казва сам, без да бъде питан конкретно, че "в градината слушам повече, защото там са по-строги". Това по темата с дисциплината. Относно самостоятелността - докато има кой да върви след теб, ако ще и само за побутване и подсещане - ами няма да почнеш да се грижиш сам да се подсещаш и побутваш. Просто такава е човешката природа

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите