На мен вече ми е притеснително. Опитвам се да разбера защо го прави и да си призная това, което мисля, не ми харесва съвсем. Все едно не иска да порасне. А внимание не й липсва, за да търси допълнително.
Но може и ние да сме виновни :). Та затова започнахме корекция - усилено я насърчаваме да върши сама неща, които може. И гледам се справя прекрасно - да се покатери на шкафа за дъвка, да си донесе дрехи, да си налее вода, да се измие. Вече много внимавам за всяко нещо - по-добре да се опита и да не успее, отколкото да се откаже без проба :).
Ранди, няма много връзка с твоя въпрос, но исках да споделя :).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите