или как денят (не ) си личи по заранта.
Та днес Давид е на зъболекар и разбира се всичко е плнувано месец предварително така че да пасне с моето и неговото училище.
По принцип в сряда не съм на училище, но точно днес са решили да четат една много интересна лекция, която държах да чуя и се записах на нея, въпреки че леееко пообърка началния план, но никакъв проблем, просто малко ще се изюркам. Трябваше след лекцията на юруш да взема Давид от училище и да се върнем в Копенхаген където е зъболекаря (както и моето училище). И при това с влак защото трудно намирам паркинги в центъра, пък и ме е страх да не ми ожулят колата, че съм взела една чисто нова от сервиза (моята нали я катастрофираха) и малко да я ужуля трябва да платя около 800 лв глоба или както се казва. А вече май някой на паркинга си е отворил вратата в моята кола и има малка вдлъбнатина и ожулен лак и само мога да се надявам да не го забележат че не ми се плащат пари за това.
Та събуждам се рано рано (в 5 часа) и почвам да се стегам за училище. Казах на мъжа ми че съм си купила много готин билет за пътуване с всички превозни средства, с смс се задейства и смятам днеска да си го ползвам с Давид и той много хареса улеснението. Та... пращам аз смс да си проверя колко пари са ми останали в предплатения билет и... никакъв отговор. Пробвам през Инет - същата работа. Смс-ът ми си седи Pending. Сетих се, че е щото си смених телекомпанията с по смотана и се ядосах яко, както се ядосвам за всяка дреболия. Язък за блокираните пари, видело се е че нови билети ще се купуват. Оправяме децата, товаря ги и трите в колата и потегляме. Първо оставям Давид на училище, после малките на детска и после мене си карам на училище. Закарвам Давид и хоп, поредната изненада. Оказва се, че точно този ден ще ги водят някъде на майната си и в 1 часа, когато трябва да го взема да идем на зъболекар той няма да е в училището. не мога и да го докарам от плажа дето ще ги водят, защото точно като пристигна те ще са се тъкмо качили на автобуса за връщане. Седим и се главоблъскаме с даскалката кво да праим, минават 15 мин, близнаците сигурно се късат от рев, че закъснавам заключени в колата... Нито мога да се обадя на зъболекар, че много рано и още не е дошъл на работа, па и не ми се отлага час че кой знае кога щ е следващия. Решавам, че Давид ще дойде с мен на училище и се моля на Господ да седи мирен, а не да ме излага пред цялото училище. Айде пристигаме в училище като през целия път съм му говорила как да се държи. Пристигаме с 15 мин закъснение, посрещат ни с: "Яааа какъв млад студент." До сега не съм видела някой да дойде на училище с детето си и отидох на риск щото не би трябвало изобщо да е разрешено. Добре, не ни изгониха. Сяда Давидко примерен и си играе с Нинтендото, а аз не вярвам на очите си.
След малко почва да ме ръчка: "Яде ми се бургер и ми се пие кола, айде на ресторант". Аз му обещавам, че след лекцията ще идем." След малко айде да седне у мен, па айде да го чешам, па айде да го гъделичкам.... И аз изпълнявам всичко само мир да има. По средсата на лекцията все съвсем да пощурява и реших че в паузата си тръгваме. То пък за мой късмет се оказа, че лекцията свършила, час и половина по ранот отколкото очаквах. Все пак бях щастлива че издържа 2 часа и половина. И тръгваме ние уж на ресторант. Но за голям късмет на сина ми на излизане от залата виждаме продавачката с кантината тича към нас с една количка пълна с бургери и кола. Никой не очакваше и беше приятна изненада, най вече за моя син. Айде спестих си ресторанта. Тръгваме за вкъщи че имаше много време до зъболекаря ама Давид си яде сандвича и не се предава. "А след зъболекаря ще идем ли на ресторант". Викам му айде ще накараме тати довечера да ни заведе всички. И така, измъкнах се. Сега тръгваме на зъболекар и се надявам да няма много неочаквани преомени на плана до края на деня, че както ми е тръгнало.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите