децата са различни и всеки конкретен случай трябва да се третира според спецификите си. Аз ИСКАМ да са самостоятелни и правя всичко възможно. Но на практика се получава, че ги обгрижвам прекалено много. Но наистина предпочитам да си ходи потен няколко часа и после в къщи да се изкъпе отколкото да падне и да си строши главата или да излезе с мокра коса навън, да го духне вятъра, да му замръзне косата на главата, да хване менингит и да пукне.
Децата ми си могат сами да правят много неща. С баща си и в детската градина се справят криво лево без много помощ. Но аз като съм се тръшкат всичко да им правя аз. Ако примерно ги оставя сутринта в суматохата сами да се хранят и да се обуват и обличат това значи че ще закъснеят с поне 2 часа за училище ако изобщо идат, защото те не че са бавни, а направо отказват да се обличат, да идат до тоалетна, да се нахранят... Казват не и не им пука за нищо. Колкото и да говоря НИКАКЪВ ЕФЕКТ. Не мога да си позволя да не ги пратя на детска и да си ме връткат. Ако искам да идат навреме на детска и училище най вече трябва сама да свърша всичко. Да ги издърпам насила до банята, да ги уговарям и гушакм докато пишкат, да ги облека, обуя, да ги нахраня с лъжичка в устата, иначе няма никакъв шанс да хапнат. А аз мисля, че деца на 4 години е важно да се хранят ако ще и с клизма да е. Ако са големи хич няма да ми е зор дали ходят гладни, но сега растат и трябва да се хранят. Не искам да рискувам здравето им в името на глупав принцип Да се научат сами. Те си могат, просто на инат не искат и ме принуждават да правя всичко ако искам работата да е свършена и да идат и те и аз където трябва навреме. Ако не се инатеха нямаше изобщо да си правя труда за каквото и да било. Но в нашата ситуация аз просто съм принудена от 2 злини да избера по малката.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите