в следната ситуация.
Начи поканила ни свеки на вечеря снощи и наслагала на масата верно много неща, ама точно такива и с такъв вкус какъвто моите деца не ядат. Милите бяха доста гладни, опитаха с желание, но просто не им хареса вкуса и не можаха да ядат. Абе... момчетата хапнаха малко ама Ева хич. А умрела от глад милата, иска канелени кифлички, ама на мен ми го казва, на баща си не смее, щото той е много строг и настоява да си яде вечерята, иначе няма десерт.
Мен ми жал за детето щото го виждам и знам че е гладно, виждам и че пробва да яде ама не му хареса и виждам колко много и се ядат канелени кифлички, виси на врата ми и ме моли за кифличка. Заведох я в нас, казах и Изяж един банан поне и после ще ти дан кифлички. И така се споразумяхме с нея, взаимен компромис направихме. Хапна банана малко насила и после и дадох кифличка и се върнахме на масата. А тя милата крие от баша си кифличката да не и се кара. казах и Яж си спокойно. И те видяха и като ме нападнаха всички: Не може да яде десерт ако не е вечеряла. Казах им, че е яла банан затова може. Ония зинаха като кленове, абе направо ми се карат свекървата и свекъра колко зле си възпитавам децата. Ама те в защита на мъжа ми скочиха. И братовчеда и той горкия като виде лаеща глутница и той айде да се приесъедини към тях. Готови бяха да ме разкъсат.
Как бихте постъпили в този случай и изобщо какво мислите за цялата ситуация, кой прав, кой крив. После ще ви кажа аз какво направих.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите