На мен много ми хареса нещо, което прочетох в книжката Как да общуваме с детето на Юлия Гипенрейтер. Там пишеши да се обособят четири зони: зелена - това са неща, за които на детето се дава пълна свобода да решава само, жълта - неща, които по принцип детето решава само, но се допуска налагане на вето от страна на родителите в определени случаи, оранжева - когато родителите решават, но могат да се правят изключения в полза на детето при специални случаи и червена - кагото катогерочно родителите решават. Много ми хареса идеята и все се каня поне за себе си (и за баща му) да напрява някаква табличка.
Иначе, аз по принцип мислех, че е добре на детето да се дава колкото се може свобода на избор, съобразена с възрастта разбира се, но в един момент се оказа, че сме тръгнали към другата крайност и Тобчето се е поразглезил доста. Беше почнал да проявява едни такива капризи, дето в един момент ми дойдоха в повече. Отрязах му малко възможността да избира и нещата си дойдоха на мястото.