Аз си мисля и друго....смятам се за пострадала лично, не точно от лекарска грешка, а от липсата на адекватно от медицинска гледна точка обяснение за възможните нежелани последици и съвет какви поражения би имало нещо за моето здраве...
И то от лекар, в когото бях готова да се закълна, който толкова много ми е помогнал навремето за да си имам дъщерята.. дори сега, не ми се иска да го осъждам, но той вече никога няма да бъде моя лекар..не знам, според мен не го е направил за пари, защото неведнъж дори не ми е вземал, а по-скоро от някакво вътрешно негово състояние на съревнование с майката Природа! Сега се радвам , че "изтрезнях", изпих горчивата чаша до дъното, ама яко!, Радвам се, че се съхраних и продължих напред, радвам се на дъщеря ми, НЕ СМЕЯ И ДА СИ ПОМИСЛЯ ЗА ВТОРО ДЕТЕ ОТ ШОК И УЖАС И ПРОСТО НАУЧИХ УРОКА, ЧЕ НИЩО НЕ ТРЯБВА ДА СТАВА НА ВСЯКА ЦЕНА. Та, мисълта ми е, че понякога докторите се мислят за Господ, а не са, и най-много страдат пациентите от това, уви!
Редактирано от dessbess на 30.03.11 20:47.
|