|
Аз също нямам много ранни спомени. Ярък спомен ми е раждането на брат ми, на 5,5 г. съм била и колко му се радвах, а колко сбръчкан ми се стори. Много го гледах и много ми беше хубаво да го водя с мен насам-натам.
Иначе имам общи спомени от детството ми - много мизерно и ограничено време. Нямаше мегдан за кой знае какви искания, защото просто нямаше къде да видя играчки и каквито и да било нещица. Баща ми беше в Япония на два пъти за специализация и надонесе всякакви джвъчки (ако така се пише). Разказваше как живеят, какво могат да направят, как могат да пътуват докъдето си искат. Била съм в пубертета - на 11 и и на 13 г. и се почувствах адски ограничена, несвободна и затънала в еднаквост... С други думи от рано ме заинтересуваха политически теми.
Помня, че имах възможност само по 1 подарък да получавам за НГ и РД, защото имах един дядо (другите рано са починали и починаха), а той даваше на майка пари, за да ми купи нещо. Затова много внимавах какво си пожелавам. Нямаше място за поправки, нито за изобилие.
Помня, че майка ми винаги е била до мен, във всички ситуации. И по време на пубертета и всякога. Много сме си приказвали с нея (от съвсем малка като възрастни), тя ми е била най-добрата приятелка. Е, това ако успея да постигна... Така нито пубертета ми е бил тежък, нито сме имали някакви проблеми в къщи. Така беше и с брат ми, но все пак той беше по-затворен. Затова не съм сигурна, че ще успея с 2 момчета да поддържам такъв контакт, какъвто майка ми поддържаше с мен. Никога не ми е казвала - нямам време, изморена съм след работа и тн. Говорели сме си до 2 ч. и тя на другия ден е отивала на работа, без вечерта да ми каже - заради вчерашния разговор, трябва да си легна по-рано днес. Не, просто го продължавахме... Постепенно всичките ми приятелки търсеха нейните съвети, редовно намирах някоя в къщи след някакъв скандал у тях, след ниска оценка в училище.
Най-хубавите ми спомени са от четенето по цяла нощ и от палатката на Иракли по 2-3 седмици. Всъщност всички са свързани с липсата на ограничения от нашите (караха ми се за четенето по нощите, но съвсем скоро ми купиха по-мощна крушка и не ме тормозеха чак толкова) и свободата сред природата. Така че и аз сега това гледам - да пускам Алекс, когато сме на ски, на морето, на планина, волно да прави каквото му харесва. Очаквам и той да стане по-отговорен и безопасен за себе си, но засега това не е толкоз лесно за него. В същото време се надявам сериозно да си гони задачите и ангажиментите, за да се наслаждава на свободата, както е било при мен.
А върху външния вид никога не съм се фиксирала толкова. Може би защото спортувах активно плуване и до гимназията имах много сериозно самочувствие и успехи сред момчетата. После, като ме натегна учението в гимназията, загубих желание за перфектен вн вид. Но и не съм възпитавана, че това е много важно. Въпреки че майка ми ми шиеше жестоки дрехи и винаги бях различна и елегантна... А сега, като момчешка майка, се надявам да си науча момчетата поне да са чисти и изгладени... Дано се учат от баща си, да имат стил и да се обличат елегантно. Аз няма какъв пример да им дам в мъжката мода.
|
Re: Спомените ни и какво сме научили от тях [re: _dexter_]
