|
|
| Тема |
 Спомените ни и какво сме научили от тях |
|
| Автор |
_dexter_ (оптимист) |
|
| Публикувано | 16.12.10 14:40 |
|
|
|
Както стана въпрос в спам темата, от известно време ми се ще да побеседваме какво си спомняме от детските си години относно възпитанието ни. Даваме ли си сметка как едно или друго нещо ни е повлияло или още ни влияе? Спомняме ли си как сме се чуствали в определени ситуации и дали тези спомени ни помагат по някакъв начин сега, с нашите деца, при вземане на решения за тяхното възпитание?
Редно е да започна аз, след като повдигам темата . Учудващо си спомням доста неща от ранните ми години, спомням си и как съм се чуствала в определени ситуации, макар не винаги да си спомням какво са направили моите родители. Тези дни доста поговорихме за подаръците и за желанията на децата и в тази връзка аз имам един спомен - как братовчедка ми получи бебешка детска количка от другите си баба и дядо. Това беше нещо, което се намираше трудно, струваше много скъпо и естествено беше всеобща мечта. Спомням си ясно как си лежах в леглото и видях как й я носят - голяма и жълта. Спомням си колко силно я пожелах, исках и аз да имам такава. А да не ви разправям колко се разочаровах, като разбрах, че няма да получа . Така че си мисля за желанията на децата, за нуждите им - не може просто да кажем - нямат нужда от 30 кукли, защото това е наше мнение . Не е съвсем просто да махнем с ръка, според мен, на детските желания за вещи. За това аз си мисля, че трябва да внимаваме какви потребности се пораждат у децата, а не да обясняваме как нямат нужда от нещо .
Също си спомням и колко съм била разочарована от родителите си когато са ми обещавали нещо, а не са го изпълнявали - напр. като ми обещаха да ми купят кимоно, а после се оказа, че няма да имат пари. За това много внимавам с думичката "обещавам", макар Яна вече да започна да ме изнудва с нея :).
Сега не се сещам за друго важно, но темата е отворена, надявам се и вие да споделите мисли и опит .
Благодаря на Флорчето и Галя за насърчението !
| |
| |
| 
|
|
