|
Може и да ви се сторя нещо сбъркана, но мен лично потреблението заради самото потребление ми се струва вредно, нередно, не го харесвам и не го приемам (за себе си). Та затова се опитвам да показвам на Яна забавления, които не струват пари. Идеята ми е да не й създавам потребност да притежава неща. До скоро Дисни канала беше извън нашия телевизор с всичките му реклами за играчки (да, тук предадох фронта.... поне е само сутрин и само за половин час). Не ходим по детските центрове от типа на капела Плей. Предпочитам да се разходим в Морската градина, като избягваме детския кът с цялата дандания там. Тя си знае, че като е с мен, се разхождаме, вози се на колички като е сама с тати (което откакто тръгна на градина е много рядко) или с баба. В магазини за играчки рядко я водя, ако се случи да купуваме играчка за рожден ден на дете. На нея играчки и взимаме само за празник. Единственото изключение е за книжките - често ходим в книжарници, но взимам само по 1, най-много 2 неща от там за нея. Гледам консуматорството да го сведа до минимум.
Роднините също не развалят дисциплината - майка ми би го правила, но се виждаме 3 пъти годишно и аз все й правя забележка за купуването. Свеки не купува играчки - хем не знае какви, хем и тя е предупредена, а като че ли споделя идеята . Общо взето гледам забавленията да са безплатни, без да натъртвам на това, даже не го споменавам. Абсолютно съм убедена, че безплатното забавление може да бъде също толкова качествено, колкото и скъпите играчки.
Отделно моето дете не може да направи разлика между скъпа и евтина играчка. Миналата година леля й й подари бейби борн - еми не му обърна никакво внимание, все така си се търкаля из къщи, без никой да играе с него. В момента любимата играчка е едно малко плюшено мече, което струва сигурно 5 лева и го получи в миналогодишния коледен пакет с шоколади от фирмата на мъжа ми - говори му, преглежда го, разхожда го, чете му книжки . Мисълта ми е, че за децата ценността не е това, което е за нас. Може да си играе с невъобразими неща, наши вещи, предмети от кухнята. Играчките си седят в един чувал, вади ги само като имаме деца на гости. Аз съм ги редуцирала доста, дадох един голям чувал на една детска градина. Не искам да сме затрупани с вещи и гледам това да предам и на Яна - най-вече, че не всички приятни неща струват пари.
И честно да ви призная, направо се изумих от дългите списъци с подаръци на вашите деца (сега - да не вземе някой да се засегне или нещо подобно...). От нас Яна ще получи най-много 3 неща, то тя и нищо не иска, освен шоколади :)))). Роднините ни са доста, всяка година се оказваме затрупани с подаръци и от варненската и от карловската рода
|
Re: Как да възпитам финансово отговорно дете? [re: flor4eee]
