Не казвам, че на 3 са малки да вършат прости неща, свързани с парите, примерно да подаде паричките на лелята в магазина, да си пусне монетата в автомата за да се повози или нещо подобно. Казвам, че ми се струват малки, за да осмислят целия кръговрат на парите... пък може и да бъркам.
Иначе не сме само ние, родителите, виновни. Вярно, като му бутнеш дистанционното или мобилния телефон в ръката, за да се заиграе, после няма какво да се чудиш, че искаш айпод. Моето дете що не иска? Щот никога не е виждало такова нещо през живота си... преди време бяхме на гости на познато семейство, детенцето на три години боравеше перфектно с дистанционното на телевизора и двд-то, на мен едва ли не ми стана криво, че Тоби не може. После си викам Боже, намерила съм за какво да се притеснявам...
Обаче, отклоних се, мисълта ми беше, че понякога, колкото и родителите добре да са си свършили работата, цялостната среда просто е консуматорска и ти, колкото и да не ти се иска и да се мъчиш да се ограничаваш, все пак тръгваш по течението. Ето, примерно в България има много, ама много повече изкушения за децата, отколкото тук. И като сме там детете си иска, щото му е под носа. То колички ли не бяха, то зръчно с играчка ли не беше (от това по-голяма простотия за 1,50 лв. няма). Еми много трудно ми се струва да не му позволяваш изобщо подобни неща...