Ох и при нас го има този момент. Знае кат овлезнем в магазин за играчки, че се купува САМО 1 играчка и за това спор няма. Но на няколко пъти иска да се ходи до Хиполенд (или Джъмбо), за да си купела играчка, която е видяла на реклама по Картоон Нетуърка, аз й казвам, че в момента няма пари, обеснявам й че ходиме на работа и пари ни се дават 1 път месечно, че трябва да имаме за ядене, за ток и прочие, но тя мига на парцали и веднага следва въпрос защо не отидем до работата да вземем сега пари, баща й имал винаги пари и прочие ... Снощи като пример писахме писмо до Дядо Коледа, е желанията й са САМО 7 броя играчки от рекламите, като й обесних, че дядо Коледа ще прецени дали е слушала и заслужава толкова много играчки тя се обърна и каза - Което не ми ге донесе ще го вземем от магазина .... побеснях. При нея зора е не притежаването на самата играчка, колкото самият процес на купуване и избиране ..... Всяко мое обеснение, че в момента нямаме пари, че играчката която иска я има подобна или безброй мои обеснения тя или реве, или ми изговаря около 1000 нейни довода защо трябва да я вземем .... изморителни са ми този вид разговори, а и виждам, че тя или не зацепва или просто се инати да е нейното

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите