|
Алекс също не ми е бил спокойно бебе и не щеше да стои сам в креватчето, кошарата и пр. Сега, с Тома, виждам колко приятно е това време - той си рита и се занимава нещо в леглото или в кошницата, аз си побачквам, по някое време го полюшвам... Въобще - идилия, дано продължи!!!. С Алекс прекарвах много повече време навън, защото той просто трудно стоеше мирен, а и не исках, а и не бях в състояние да го разнасям непрекъснато на ръце.Така че - на мен винаги ми е била нужна помощ - и с едно дете, още повече с две. Считам се за много организирана, твърде педантична към хигиената и не съвсем взискателна към реда в къщи (разбирай, гладя всичкото пране и пускам по 4-8 пранета седмично, но не пускам прахосмукачка и не бърша прах на два дни, понасям да не е съвсем подредено).
Таткото ни се връща късно вечер, така че през работните дни го използвам за прибиране на маса, миене на чинии, чистене през уикенда. Не роптае, даже се справя много добре. Аз през това време простирам, прибирам, гладя или се занимавам с децата. И никога не съм си и помисляла да отказвам помощ. Когато дойде някоя баба или дядо от Варна, ги натоварвам веднага с нещо да помагат. Почти нямам време за себе си, но вече много му се наслаждавам...
|
Re: помагат ли ви мъжете [re: flor4eee]
