Моя братовчедка имаше такава диагноза и преди 20 години й правиха операция, после втора, защото първата не беше успешна. Знам, че после идваха няколко пъти във Варна за стимулации на очите, от които много се подобряваше. Доколкото имам поглед, офталмологията е една от специалностите, в които има най-бърз прогрес, който е достъпен и в Бг. Така че не бих се притеснявала толкова много. Със сигурност, щом сте обърнали внимание навреме, ще се оправи детето. А и далекогледството е твърде малко. Щом не сте забелязали досега изоставането на окото, вероятно и по-бързо ще се справите с него. Разтърси и се запознай със съвременните методи за лечение. Само във Варна знам няколко добри клиники. Но, ако се налага операция, защо се плашиш? А и не подхождай с предубеждение към очилата. Така и детето ще се притесни повече от твоята реакция. Честно казано, знам за какво говориш. Брат ми го спукваха от подигравки в крайния квартал, в който живеехме. Половината бяха гаменчета, които не четат и не им се налага да носят очила, а част от другата половина и да е имала проблеми със зрението, не е имало достатъчно интелигентен и заинтересован родител, та да предприеме мерки. В момента, в който се преместихме в нормален квартал и в елитно училище, подигравките спряха. Повече никой не го нарече "цайсат". Така че, ако средата на детето е на нормално ниво, няма да имаш проблеми. Имай предвид, че аз не нося очила, но и на мен ми се викаха "голото чело", освен защото е високо и защото много четях и знаех много повече от почти всички от тях... Така че - стоп с притесненията. Ако се наложи и очила ще носи, и операция ще направите. Важното е след година - две задържането в развитието на окото да е преодоляно! Успех!