|
Тема |
Re: Спами ли ви се? [re: flor4eee] |
|
Автор |
NikiFin (рекордьор) |
|
Публикувано | 24.09.10 12:54 |
|
|
Като разбера, че Давид е плакал в детската от даскалка или от него самия и заговорим защо е плакал и т.н. забелязвам нещо странно. Той говори за реването като за нещо съвсем нормално, а не като за някаква трагедия оставила траен отпечатък в него. На сестра ми щерката е същата. С широка усмивка ти казва Повече няма да плача и си заминава щастлива и доволна да си гледа работата.
Начинът по който говорят за рева си показва, че поне в момента, в който говорят за нещо минало не се натъжават. Много ми е странно, аз като дете не помня да съм имала такова повърхностно отношение към рева. Ревала съм само когато наистина ми е зле. Виж, за мрънкане съм си мрънкала когато знам че има кой да ми се върже на капризите, но това не е рев.
Ние сега тук в Франция имаме комшии с малки деца. Тия деца не знам какво правят по цял ден, само 2 пъти ги видях излезли на терсата седят с родителите си. Не ги чувам ни да реват, ни да тичат по двора... изобщо не ми е ясно дали са си в къщи през деня въпреки че не виждам къде може да са. А моите тук цял ден са на двора, тичат, бият се, врещят, измислят си кви ли не игри и занимавки и изобщо детска глъч. И само те се чуват че са живи в цялото село. Па и в цяла Франция
|
| |
|
|
|