И аз се чудя същото - къде и как да се сложи границата на въображаемия свят. Нямам близки наблюдения върху фантазиите на деца на възрастта на Яна, но често ми се струва, че нейното не е нормално.... Фантазира си ги с такива подробности и такава последователност, че чак е стряскащо. Опитвам се понякога да я хвана неподготвена или да я объркам, но не се получава - тя се държи все едно всичко е истинско.
Предполагам децата сами се научават кое е истинско и кое измислица, с течение на времето. Яна понякога ми казва - "мамо, това е наужким", ако аз съм се вживяла прекалено много :))). Ние играем с нея когато си измисля разни неща, ядем несъществуващи сандвичи, ходим на несъществуващи места, крием се от несъществуващи вълци.... Но ако започне да прекалява, напр. се сърди, дето сме й настъпили нещо невидимо, гледам да я върна в реалността. Обяснявам, че това не е наистина. Беше си въобразила нещо точно за вълци - около 1 месец не спря да пита къде живеят, къде ходят, дали няма да дойдат. Изтъркаха ми се зъбите да обяснявам, добре че й мина!
Предполагам също, че зависи и от детето, ако родителите мислят, че фантазиите взимат застрашителен обрат или придобиват размери, които пречат на детето, те не бива да се подхранват. Като всяко нещо - едва ли има еднозначен отговор

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите