|
|
| Тема |
 Детското въображение |
|
| Автор |
flor4eee (старо куче) |
|
| Публикувано | 14.09.10 10:57 |
|
|
|
Предполагам, всички деца си играят с въображаеми предмети, играчки и хора. Знам също, че е нормално. Според модерните теории дори това детето да си има въображаем приятел не е нещо лошо.
Как обаче се обяснява на едно тригодишно къде е границата между въображението и реалността и че определени неща могат да бъдат опасни? Оня ден прибирам Тоби от училище, което е на доста оживен булевард, тъкмо пресякохме улицата, когато се опита да се върне на шосето, щото си бил паркирал там алфата и трябвало да се качим на нея, за да се приберем (явно защото вижда, че повечето деца ги прибират с коли). В същия момент светофара се смени и колите почнаха да фучат. Добре, че го държах здраво за ръка... Как да реагирам в такива ситуации? Опитвам се по принцип да му играя по свирката, което обикновено се получава (примерно - казвам му да дойде, той ми казва, че не може, защото е в колата си със закопчан колан, казвам му да разкопчее колана първо и пр.), но на моменти ми се изчерпва въображението... Пък и не съм сигурна това ли е правилния подход, да не вземе съвсем да изгуби връзка с реалността?!
Редактирано от flor4eee на 14.09.10 11:21.
| |
| |
| 
|
|
