Паулинка, не знам до колко ще те успокои, но както виждаш не сте само вие. Тоби беше подобен, но не чак толкова зле. Имах чувството, че денонощно ми висеше на гърдите, но не продължи толкова дълго, колкото при Таничка например, беше може би първите месец-два-три?! Приемаше изцедена кърма, но съм му давала сигурно 1-2 пъти, не ми е идвало на акъла да го оставя баща му да го храни, цеденето ми тежеше повече от кърменето. За лекото спане те разбирам напълно - и аз бях така, лягах си със свито сърце в очакване бебето да се събуди (будеше се по минимум два пъти на нощ до 9-тия месец, вече бяхме махнали нощното хранене). Ако успеех да поспя един час без прекъсване, го смятах за постижение. Още си спомням една нощ как се събудих, реших че му е време да се буди, заех поза за кърмене и седях будна да го чакам да се събуди... Ако можех да се върна назад, поне бих го взимала да спи при нас.
Радвам се, че тая нощ си се наспала и днес нещата изглеждат по-добре. Щях между другото да ти предложа да си помислиш за йога, но не дихателни упражнения, а някакви за релакс

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите