|
Тема |
Чудя се нещо..... |
|
Автор |
_dexter_ (оптимист) |
|
Публикувано | 29.08.10 23:36 |
|
|
Чета по различни книги и статии за възпитанието на деца, че децата трябва да се обичат безусловно, да им показваме постоянно любовта си, да им показваме, че ги обичаме не само когато са добри и се гордеем с тях, а и когато ни разочароват. За безусловната любов е ясно - обичаме ги! Но се затруднявам с частта, в която трябва да покажа на детето си, че го обичам, въпреки че в момента ми лази по нервите. Не намирам отговор в книгите как точно на практика да стане това. Как да покажа на малкото съкровище, че го обичам, когато току що е разляло пълна купичка с грах на дивана? Как да й покажа, че ще я обичам без значение какво прави, когато се инати и не ще да си обуе обувките? И когато всъщност изобщо не ми е до показване на любов, а ми иде да...... се заключа в някой тъмен килер поне за една седмица ? Какво означава на практика да накараш тригодишно дете да вярва, че е обичано дори когато се е държало зле? Дали само говоренето и повтарянето на "Обичам те" е достатъчно? Какви са знаците на тялото, безгласното ни поведение, което ще убеди децата ни, че ние ще сме винаги до тях? Е, какво мислите ?
|
| |
|
|
|