|
надявам се този път писането да ми е за последно
първо искам да ви благодаря на всички за прекрасните пожелания - много прегръдки и целувки от нас нямам думи да ви опиша, колко ме зарадвахте всички!
и за раждането...
ох...
много ми беше трудно влизането в болницата... едва се разделих с Лора... страшно мъчно ми беше... а и влязох с една ужасна нагласа, леко депресирана, силно изнервена... а пък то вътре купон от всякъде... не знам дали беше случайно, обаче се паднах с едни шматки в едно отделение... що смях и клюки обменихме и така на мен и на "колежката" на съседното легло ни назналиха "индукция" за сряда за 8ч. сутринта...
нагласих се аз психически и емоционално, че ще се ражда в сряда и във вторник вечерта си спинкам, почти блаженно, за последен път с огромния тумбак , когато нещеш ли се събудих плуваща в локва вода
шаш и паника са двете думи, които най-точно описват последвалите събития... изобщо не бях подготвена за това какво ще се случва след изтичане на водите... непрекъснато си мислех че нещо лошо ще се случи с бебето, ако чакам до сутринта, а то си няма водичка да плува
отделно си мислех за Лора, и как горкото ми дете ще остане без майка, ако нещо ми се случи... абе ужассс... пълен стрес...
клизмата беше нещо.... умопомрачително... който го е измислил това е кръгъл идиот - как може да те напълнят с литър сапунена вода и да те карат да ходиш до тоалетна чак в другия край на коридора
и така след няколко посещения на банята за къпане, преобличане в "официалната" нощница, прегледи и др. такива, със засилващи се контракции в 1ч. вече в сряда благополучно стигнах до предродилното, където блаженно си похъркваше една ромка
е, аз и посмутих съня с следващия 1 час... изобщо не съм предполагала, че от гърлото ми могат да излязат такива звуци, но да ви кажа, врещях си с най-голямо удоволствие и с цяло гърло акушерката също спинкаше сладко срещу мен, докато се гърчех с писъци и видимо изобщо не беше раздразнена от положението... в 1,30 ми сложи инжекция и каза, че било бускулизин (това така ли се пише?!?!?!)... ама не беше - видях опаковката - окситоцин беше ... дойде и лекарката - е казвам ви, ако не ме болеше толкова, сигурно щях да си заливам от смях - започна сладураната да ми се кара, че съм се паникьосалаи да се поуспокоя малко, обаче толкова мило и любезно ми се караше, че ми идеше да я прегърна
и така в 1,45 още бях с 3см. разкритие и станах да се разходя, обаче започна зверски да ме боли пик. мехур и ме накараха пак да легна за да прегледат.... оказа се, че разкритието вече е пълно и трябва да отивам към родилна зала, е да де ама усетих как бебето тръгва и в пълен потрес стигнах от предродилното до родилното с усещането, че бебето ще дранне в мозайката и този преход, който го е измислил също е бил кръгъл идиот
и така след няколко напъна, отмотаване на пъпна връв, и малко натискане на корема в 1,55 се роди Каролина
акушерката ми каза, че е добре, всичко си има, чух я как изплака, даде ми я да я целуна и я отнесе, докато докторката ме кръпна 2 пъти...
и после... едно чакане... едно чудо... 3 часа си отвисях в един отвратителен коридор... беше ми адски студено през цялото време, от кушетката гърба, кръста и задника ме боляха повече, отколкото контракциите преди това...
страшна мизерия е в това родилно - дано по-бързо да им направят ремонта, че е потресно...
донесоха ми бебонката и в 5ч. ме качиха на 12ия етаж...
много грозна ми се видя... приличаше на костенурка... сиво-лилава, люспесто-ципеста, гърчаво-сбръчкана... откровено преносена
и горе в отделението беше веселба - бях в двойна "ВИП"хахаха стая и "колежката" се оказа от благоевград - е имах чувството, че съм с мишелина в една стая - същата немлъкваща скица... на свижданията идваше леля й, която се оказа, че е колежка и приятелка на моята леля... абе с 2 думи пак веселба - изобщо не можех да си представя как ли изтъпяват в единичния вип, но изглеждаха много отегчени
аз се възстанових изумително бързо, и като изключим много болезнените контракции от свиването на матката, други следродилни проблеми нямам...
бебонка взе да се разхубавява и се оказа, че много прилича на Лора на същата възраст съвсем явно и това няма да е къдрокосо...
деска, права си за кремчето за зърна, което правят там - вълшебно е!
изписването ни беше пълен цирк, благодарение на нашите и особените заслуги на сестра ми... май дълго ще помнят циганската сватба, която бяхме
сега голямата драма в семейството е как да викат на галено на Каролина а тя е най-поспаливоно и ящно бебе на света
на всички, които издържаха да четат до тук пак целувки
|
Re: Честита Дъщеричка на Incendio [re: asinka]
