Ако Наско е излязал с играчка навън и някое непознато детенце прояви интерес, той ще се счупи краката от тичане, направо ще скочи в движение от колелото си, за да я вземе. Някакъв ужас е. Преди да тръгне на градина беше точно обратното-все си мислех-"това, моето дете, няма ли да се научи малко да си брани територията", всеки му взимаше каквото искаше, той не реагираше. Знам, че градината не е никакво извинение, защото това беше преди 3 години, аз забелязвам тази тенденция да се засилва последната година. То не бяха приказки, обяснение, демонстрации, че ако той не дава дори да му погледнат играчката, няма да дават и на него. ...нищо не помага. По принцип това му е реакцията спрямо непознати дечица, но все пак е много неприятно. Особено наскоро, когато една непозната майка ми каза (пак сходна ситуация-атанас щеше да и събори бебето, че му пипа колелото-такава засилва беше взел от другия край на детската площадка)-"моето дете всичко си дава, просто е такъв". Е, явно моето дете не му идва отвътре и трябва много още да се възпитаваме.
Вярно е, че няма брат и сестра, това няма как да не окаже влияние, но и това не е оправдание.
Иначе чете, събира до 20, с изваждането му е по-трудно, пазари се за всяко нещо, ако му е неприятно да го свърши, спори, аргументира се, страхотия.
За училището се чудя дали да е кварталното, което не е зле и ще ми е удобно или едно, до което ще го взима транспорт и т.н., ще ни е далече, но се води "добро". за сега клоня към кварталното.
|