И при нас има такива изблици - и от страна на баткото и от страна на бебка. При нея дори е по-силно изразена ревността. Не дава на никого да ме доближи, камо ли да ме прегърне....

За крещенето и чувствата - сложничко е, не постъпвам еднозначно в ситуациите. Понякога оставям Боби да се накрещи, защото явно има нужда от това. Понякога му се скарвам, но без да повишавам тон. Особено вечер гледам да туширам напрежението, защото той е прекалено уморен и изнервен, осване това не спи следобед в градината. Честно казано не си спомням случай, в който Боби да е бил истински ядосан. Просто той си реагира на момента, минава му, успокоява се и забравя.

Хвърлял е разни неща по нас и по бебка, но сме му обяснили, че не това е начина за решаване на проблемите. Предполагам, че с израстването ще осъзнае нещата и ще се научи да контролира гнева си (не да го потиска).

Засега не ревнува от Албенка, дори напротив - много си играе с нея, дори каза, че през лятото ще ходят двамата при баба и дядо, защото щяло да му е мъчно за нея, което искрено ме трогна.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите