|
Нашата Яна е в период на ревност - скимти и хленчи когато с баща й се пегръщаме и целуваме, понякога не дава и да седим близо един до друг. Вчера се ядоса на баща си, че бил седнал до мен на дивана и му вика - Махни се, мама не те обича. Питам я - защо не го обичам тати, а тя - "Защото е глупав" . Очевидно беше ядосана. Обясних, че обичам баща й, че обичам и нея, какво означава "глупав" и др. подобни..... Но всъщност въпросът, който ми изниква е как да реагирам в подобни ситуации, да обяснявам ли, да забранявам ли, да наказвам ли, да я карам да се извини.... Как децата изразяват отрицателните си чуства, трябва ли да им позволим да ни казват, че не ни обичат, че сме лоши, че ни мразят (като поотраснат ). и как да реагираме в тези случаи?
За мен си знам отговора (за сега) - не се връзвам като ми е ядосана и ми крещи, че ще ме накаже в моята стая и ще ме напляска по лицето (незнайно защо това й е най-страшната закана, не е удряна по лицето, но видя как една майка ошамари малкото си дете в парка и аз май й обърнах по-голямо внимание от нужното на това....). Чакам я да се успокои и обяснявам, ако трябва, какво се е случило. Опитвам се да я свикна да обяснява за какво точно е ядосана, за да решим проблема. Не се съмнявам, че ще ми се ядосва много пъти, но си мисля, че е добре да изразява гнева си. Ако може без да използва обидни думи, но като тръгне на градина и това ще дойде. И без физически действия - чупене, хвърляне, удряне. С баща й сме на едно мнение в случая - да не й заостряме вниманието върху тези епизоди, а да й помогнем да ги преодолява, въпреки, че ни е неприятно.
Как мислите вие - трябва ли да оставим децата да ни крещят? Трябва ли да ги оставим да си изливат отрицателните емоции, дори ако това става по начин, който не ни харесва? Правите ли го с децата си? И как постъпвате когато децата ви казват лоши неща, но не само за да се правят на интересни? Не става въпрос за привличане на внимание, а когато наистина са ядосани, раздразнени и обидени.
|
Чуствата на децата ни
