Много ми хареса мнението на нем, и ние стигнахме до истината, че когато за нещата започне да се говори от рано, стават по-лесно. Нашият щурчо Боби е на 4 и е страшно своенравен и егоцентричен. Скоро нарисува семейството ни и познайте кой беше в средата, голям колкото мама и тате - той естествено. С разперени ръце и център на Вселената. Но дори с малко страх да не стане инцидент му казахме доста рано за бебето и той вече го чака с радост. Надявам се като се появи да не си промени решението. Пък и мисля, че с разлика близо 5 г. интересите и на първо време нуждите на децата са доста различни и това би изиграло добра роля в борбата с ревността. Даже от сега говорим, че това с храненето от моя страна трябва да спре докато чакаме бебето, защото е срам такъв голям батко мама да го храни и той е съгласен.
А за отделянето и аз мисля, че по-скоро ще създаде повече проблеми отколкото ще реши. Няколоко седмици спокойствие ще костват после месеци ревност, разговори и пазарлъци. Детето ще се чувства измамено и изолирано от семейството си. Но не си изразих мнението вчера, защото избягвах да давам съвети. Всеки си познава гарджето и знае как би се чувствало, аз разсъждавам принципно.