От няколко дена се чудя дали да я пусна темата, провокирана от реакцията на две познати (приятелки е малко силно казано, но ги познавам и двете добре).
Едната беше на не знам кое небе, защото мъжът и решил най-накрая да купят един джип, за който тя мечтае отдавна. Засипа ме с SMS-и, обаждания и място не можеше да си намери.
Другата сега е на вълна нов GSM - порядък 800лв. Необходимост – каприз. Предназначение – гъзария (според мен), защото в момента примерно не ходи на работа, за да има необходимост от по-специални функции, но...
Според мъжът ми какво толкова му било странното. Просто хората се кефят на точно тези неща.
Не мога за себе си да кажа, че някакъв предмет е предизвиквал такава емоция, каквато виждам в тях. Не си мислете, че имам всичко каквото си помисли човек, но дори и след време, когато сме били много зле, не съм изпитвала такова удоволствие от някаква придобивка. За мен парите са вид сигурност – да имам уютен дом, храна, да мога когато някой се разболее да не се притеснявам имам ли пари за лекарства, да мога да си покривам сметките и разходите на децата, да мога да пътешествам, да си доставяме удоволствия, но не под формата да ВЕЩИ.
Не знам дали ще ме разберете, но определено на моменти имам чувство, че имам проблем. Едва ли не не оценявам това, което имам.
С риск да ви минат през главата мисли «пък тая какво се дуе или прави на интересна» ми е интересно вие как усещате тези неща.
|