|
Семейството си произвежда всичко у дома - от сапуна до хляба
Флинтстоун от Арбанаси отглежда домати с музика
Людмил зарязал $50 хил. заплата в Канада, за да се върне към природата
Може ли да зарежеш кариера, заплата от 50 хиляди долара годишно, куп житейски удоволствия и да заживееш в разцвета на силите си като отшелник? За обикновените хора такъв човек със сигурност е с диагноза "луд". За 40-годишния Людмил Егов, който нашумя с идеята си да заживее като Флинтстоун заедно със семейството си, това е смисъл на живота. Допреди пет години нашенецът живеел в Канада и постигнал всичко от т.нар. американска мечта. Имал красиво жилище, голяма заплата, кола и няколко карти "Виза", между които и златна. Влизал в големите хипермаркети, пазарувал, без да чете етикетите и да смята цените, но вечер от прозореца си гледал само късче небе и около него небостъргачи. През зимата на 1998 г., когато Канада беше сполетяна от природно бедствие, жесток студ и лед, Людмил разбрал, че е зависим от парите и решил да направи експеримент може ли да живее без тях. Тази зима в Канада била изключително тежка, като се редували пороен дъжд с минусови температури и електропроводите се обледенявали и се късали. Оказало се, че животът е напълно блокиран, когато няма ток, и дори канализацията не може да работи нормално. След няколко години размисъл за живота и неговия истински смисъл, Людмил зарязал скъпо платената си работа в софтуерната фирма "Гранд Върджъл" и преди пет години си дошъл в България със спестените пари. Въпреки че е софиянец, Людмил харесал къщата, в която сега живее на склона на Арбанаси, и я купил за около 4 хиляди долара. Стегнал я, сложил й изолация, направил й и парно, и цената й стигнала до около 15 хиляди лева. Похвалил се искрено, че има истински дом сред природата. Междувременно срещнал и съпругата си Мирена, която също харесала начина му на живот и двамата започнали експеримента. След като им се родило и детето, животът в гората придобил същинския си вид и опитът, на който се подложили, се оказало, че дава резултати.
С не повече от 150 лв. на месец тримата успяват да живеят
здравословно и пълноценно в т.нар. екокъща. Семейството дава пари само за електричество - около 35 лева на месец, а всичко останало е за други по-малки разходи, но не и за храна. Всичко, което ядат, те изработват сами - зеленчуци, плодове, сок, а дори и вино са плод на собствените им ръце. Месото в семейството не е на особена почит. Съпругата е твърда вегетарианка, а Людмил от време на време хапва мръвки. Всеки ден обаче на масата се слага салата от свежи кълнове, които Людмил сам произвежда. След като зарязал компютрите още в Канада, съвременният Флинтстоун се захванал да разработва миниферма за отглеждане на кълнове. Сега машината му работи и дори той вече я продава за 160 лева на мераклии, които искат да се хранят здравословно. Хлябът, който ежедневно е на трапезата, е смлян, замесен и изпечен в дома им от собствените им ръце. Семейството си е купило специална ръчна мелничка за ечемик и от нея добиват брашно за насъщния. Зеленчуците в градината никога не са били торени. За да растат здрави и свежи, Людмил ежедневно през лятото им пускал музика, с която той е израснал.
Съседите му го мислели за странник но започнали да му вярват, че песните действат добре на доматите, защото той изкарал два пъти повече от тях.
Людмил и съпругата му казват, че не са бедни, нито пък са отшелници. Направили са това, за да докажат, че човек може да живее с малко пари, като използва най-необходимото, което природата му дава. Във всеки супермаркет например има толкова излишни неща, за които се дават пари, а всъщност тялото ни може и без тях, категорични са те. Освен това в България, за разлика от Канада, двамата се чувстват много по-свободни. Първата им идея да построят къща близо до природата им дошла още в Канада, но се отказали, защото правилата там са други.
Например, за да намериш подходящо място за пикник, трябвало да пътуваш почти 200 км, за да стигнеш до уединено кътче, незасегнато от човешката дейност. Когато го намериш, ти казват, че трябва да платиш 20 долара, за да влезеш в парка и нямаш право да излизаш извън пътеката, да храниш животните, да палиш огън и да викаш. А точно това в България все още било запазено и човек може да се порадва на истинска гора, в която растат гъби и има зайци на свобода. Людмил все още пази в джоба си една златна кредитна карта "Виза", но никога не се изкушава да я използва отново. В дома му в момента няма телевизор, но има интернет и телефон
Наскоро си е купил и джип, за да може да си кара с него дърва за зимата. Синът им, който сега е на четири години и носи името Самуил-Тодор, се е родил в къщата, а не в болница. Двамата така решили, за да дадат възможност на детето да е близо до средата, в която ще живее и да не се травмира от белите престилки. Сега обаче, когато Самуил-Тодор расте, те се сблъскват с нова трудност - детето има нужда от контакти с връстници, а не ходи на детска градина. Бащата казва, че иска да му даде възможност за собствен избор да реши дали иска да живее като тях, или да се слее с градската среда.
Семейството не се е отказало от всички достижения на цивилизацията, например пералнята. В нея обаче те не сипвали синтетични препарати за пране, а използвали стари бабешки рецепти. В банята ползват ежедневно сапун, но предпочитат да се хигиенизират с хума, както са правели едно време по селата. Бащата е изнамерил и специална канадска рецепта, дадена му от индианци, с която на няколко години пречистват тялото си. В рецептата влизали няколко вида билки и еликсири, които се пият 28 дни и дават възможност на организма да се прочисти сам и така никой от семейството не е боледувал от години.
|
Истината за.... [re: surfline]
Истината за....