Единственото, с което мога да се съглася, и то със значителна корекция, е свързано с бъдещата липса на персонал. Наистина учителките са много добри, внимателни и много ни обичат децата, но млади няма. Малцина идват на такива заплати, но какво да се прави. Поне тези,които се задържат, са там и защото това е тяхното призвание.
Истината е, че мога да отговоря на всеки от зададените въпроси положително. ДГ е с двор от няколко декара, не ми искат никакви допълнителни пари, освен за театър, за подаръци за Коледа и пр. Много съм доволна от учителките и от наученото от детето ми. Всеки месец децата имат открит урок - по танци, по англ. език, по музика, по български или по математика. Така че съм доста наясно какво ги учат, на какво ниво са и как се справя моето дете в ДГ. Но не съм си и мислела да разчитам за възпитанието и образованието на детето ми само на ДГ. Напротив, ние сме партньори и заедно отглеждаме и образоваме децата ни.
Относно останалите въпроси. Само ще вметна, че преподавам в държавен университет и образованието, което той дава е достатъчно пъти по-качествено от образованието по специалността в НБУ, да не говорим за БСУ, ВСУ и пр. Не се и съмнявам, че частният Пернишки университет, ще е с такси на пазарен принцип. Но съм дълбоко убедена, че няма да предоставя достатъчни по качество и обем знания, въпреки акредитацията си.
В тази връзка и понеже се замислям много отдавна по въпроса, ще ти кажа, че в образованието (вкл. и в отглеждането) на децата е от огромно значение традицията на институцията. Качеството на преподаване, трайността на получените познания, дисциплината, създаваните качества у ученици, студенти, деца, зависи до голяма степен от опита, който има институцията и персонала. И затова ще ползвам предоставената ми възможност и ще изпращам детето си в държавните/общински образователни заведения. Разбирай, против частните съм. Имам ужасно много причини, но най-много и преди всичко в тях не ми харесва, че детето расте в неестествената си среда, получава нереално за показаното оценяване и излишно самочувствие.
Не се ядосвай на това, че детето ти е в ДГ с циганчета. Аз съм учила до 8ми клас в клас с поне 2ма циганина. Не съм ги заобичала от това, но съм се научила да се справям с тях, да живея с тях и да нямам предразсъдъци към тях. Което е много важно за нашето съвременно общество в ЕС.
Качеството на храната в ДГ не считам за лошо, готвена е, прясна и винаги има плод. Частните ги мъкнат от кой знае къде. Досега проблеми с хигиена и качество не сме имали. Факт е, че на моето дете не му стига, но му сипват и допълнително.
Не карам кола за 100 хлд., даже вече сигурно 5 хлд. струва, но таткото ни кара служебна кола, която сигурно е доста скъпа. И какво? Но месечните му данъци, без осигуровките, плащат заплата на един държавен служител. И какво, точно неговото дете да няма право на субсидирана ДГ? Доста странен довод...

И още нещо и спирам - ако не ми е харесало нещо в ДГ, съм щяла да я сменя веднага. Като няма друга възможност за държавна ДГ, ще си запиша детето в частна. Ако ти не харесваш държавнато си ДГ, детето ти нищо не научава, може би наистина е време да я смениш. Но пиши конкретно за нея, а не генерализирай!