ТОЙ:

1. Качва се в Ладата/Москвича със същия фалц, с който би се качил във Ферари. Тряска вратата, въпреки че тя може да се затвори и с доста по-малко ентусиазъм.

2. Пали колата, като винаги подава малко повече газчица, отколкото е необходимо, ей тъй, да преслуша двигателя. Пък недай си боже да минава някоя готина съседка – тогава форсира още 2-3 пъти, като че досега е поправял запалването. В този момент забелязва, че нещо с виждането не е наред и започва да мърмори, че пак са му местени огледалата.

3. Изчаква да чуе: ”Моля те, сложи си колана, щото по телевизията казаха...”. Тогава с подчертано възмущение и подсилено сумтене се пресяга и поставя с голямо нежелание това пречещо на свободата и подмятащо се бреме.

4. Тръгва, като естествено настъпва газта, все едно под десния му крак е главата на собствената му тъща. При това отдясно се чува: ”Абе ти ниама ли да се научиш да караш като човек?”, при положение, че в 60% от случаите ТЯ дори няма книжка, а дори и да има, не помни кога е карала кола за последен път.

5. При вида на кварталния пес пред паркинга, той смело настъпва газта, естествено, не за да утрепе горкото кутре, а само за да чуе: “Внимавай, кучето. Абе, изрод, за малко да сгазиш нещастното създание”. Това приповдига духа, и ТОЙ е готов да навлезе в неравната битка със западните коли, такситата и маршрутките по пътищата.

6. Естествено, на голямата улица ТОЙ, увлечен в разглежданедо на “младите агънца”, прави ляв завой, както си е свикнал да завива, когато отива за работа, а не десен. Това вбесява дясната седалка, защото тя е наясно и за причината – “другите жени” и за последствията – “Точно сега ли трябва да закъсняваме, когато най-много бързаме, а?”. Дотук нашият герой е бил напълно спокоен, но вече започват да му кипват лайната. Външно не показва нищо, но е готов да разкости всеки “гаден бакшиш”, засякъл го от някоя пряка.


7. А засечката не закъснява. Всъщност е много по-зле. Огромна маршрутка прави точно пред него десен завой от лявото платно. В този момент чашата прелива. Въпреки че опасността е преминала, той кове спирачките, тъй че да свирят гумите, уверява се, че маршруткаджията е достатъчно далече, за да го чуе (току виж се върнал), изскача от колата и полива целия род на нещастния бакшиш с фонтан от псувни, слюнка, жаби и гущери. Престава да псува едва когато отвътре се чуе: “Абе остави човека, какво ти е направил, ти сега още малко и ще се сбиеш!”. Той се примирява с “бягството” на маршрутката, като го тълкува като страх и немощ. Сяда обратно и подкарва два пъти по-бързо, защото сега вече наистина закъсняват.

8. И точно сега излиза на улицата, на която сякаш бабичките са си устроили митинг. Пресичат та се кинат. От единия магазин – в другия, отсреща, през улицата. Но като че ли разпределението им е Гаусово, с максимум, около трамвайните линии. А той умишлено е излязъл от колоната коли на трамвайните линии, за да “я настъпи”. Тук ТОЙ подивява и направо посинява. Тази кола, този звяр, който може да се движи едва ли не с 90 дори, сега е принуден да кара с темпото на пресичащ пенсионер. Е, точно в тоя момент всички, ама абсолютно всички стават педераси. И то големи. И пенсионерите са педераси, и светофарите са педераси, и ченгетата са педераси, щото не могат да въдворят ред, абе сички. А ТОЙ не се срами да го крещи през широко отворения прозорец. А принципно “не е такъв човек”.

9. В заключение, след като пристигнат, ТОЙ непременно намира сродна душа, на която да разкаже за патилата си. За всичко, в което е успял да надделее или да прецака някой се говори със суперлативи и преувеличения. А там където са прецакали него – намира за всичко обяснение.



ТЯ:

1. Качва се внимателно за да не скъса дамаските и/или чорапогащника си.

2. Намества задните си части със завиден финес и внимание.

3. Слага колана, без подсещане.

4. Подканя и останалите да направят същото и е готова да не потегли, докато те не го направят.

5. Посяга да нагласи огледалцата, но О, Какво е това, ОГЛЕДАЛООО!!! Да. Тя съзира огледалото. Няма жена която да мине пред огледало и да не се погледне! Тя хвърля един бърз поглед върху така лелеяното си лице. После хвърля още един. В зависимост от индивида и заетостта това може да се превърне в едно безконечно оправяне на грима, защото линийките не са съвсем прави. Е, докато не осъзнае че огледалата на колата са изпъкнали и всъщност всичко си е било наред... Тук дясната седалка е вече луднал и внимателно напомня че: “Абе, не е ли време да тръгваме вече?”, като нервно и демонстративно си поглежда часовника.

6. След огледалата идва ред на това, цялата тази груба, недодялана купчина метал, да потегли. След кратко вспомняне на последователността от действия, необходими за задвижването на МПСто, то бива задвижено на преден вместо на заден ход. Това резултира в кратък но отчетлив сблъсък с контейнера за боклук. Тук ТОЙ онемява, а след кратка пауза, опомнил се от изтръпването отваря голямата уста с думите: ”К’о праиш, маааа? Ти наиш колко пари струва тая броня?”, както и: “Ако така ш’са блъскаме, дай аз да карам”. Тя смутолевя нещо неразбираемо, след което пали отново и този път потегля в правилната посока.

7. Излизат на голямата улица, където е бабешкия митинг. Тя учтиво изчаква всяка една “възрастна жена” да стъпи на тротоара преди да продължи да се влачи на полусъединител, колкото и той да я убеждава, че: “Господ на сяка кола само по един съединител слага!" и, че "сега пари за смяна няма. Да не говорим колко трудно се сменя!”.

8. Втора, трета, четвърта... и в този миг иззад следващите кофи на улицата изскача кварталния пес. Мъка, мъкааа. ТОЙ вече знае какво следва, отваря уста да го предотврати, но, уви, успява да каже само: “Не...” и захапва жабката от набитите до край спирачки, както и поради това, че тайно е откопчал това омразно нещо - колана. Повдига глава и я поглежда със всичката злоба, която може да се събере в един мъжки поглед, но това което вижда, направо го сразява. ТЯ е нахилена до ушите и е доволна, че не само е спасила крехкото създание, но и колата не е загаснала, в доказателство на което натиска газта тъй че колата надава неистов рев. В този момент дясната седалка твърдо решава, че е необходим навигатор и че в тая работа “без мъж няма да се мине”.

9. От непрекъснатите съвети по посоката, скоростите, оборотите, мигачите, фаровете в тунела, както и псувните, отправени към изпреварващите отдясно ТЯ се нервира и започва да греши още повече. Това окончателно разсипва крехките семейни отношения. В един момент след кратко повишаване на тон и двамата млъкват.

10. Тя учудващо успява да стигне там накъдето са тръгнали, почти без по-нататъчни грешки.

11. Спират, слизат и сякаш нищо не е било. ТЯ намира сродна душа, с която веднага захапват някоя сочна женска тема, и въобще без капчица спомен за случилото се по пътя, говори и обсъжда. ТОЙ помни поне час. Кучето, бабичките, кофите му се мяркат като подстъпални кадри в съзнанието още дълго. На края и на него му минава.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите