За трудното ми помогна една моя приятелка. Винаги за мен тя е била много хармонична и живееща в мир със себе си. Говорили сме си доста за това. И аз някак си направих извода за себе си. Трудни са нещата, които човек прави против вътрешното си аз или ако не иска нещо наистина.

За мен беше трудно например като Деската да се отдам на мързел като знам, че имам сто неща. И защо трябва да чета, гледам ТВ или каквото и да е, когато подсъзнателно не се наслаждавам на това, а си мисля за задачките. Не го правя. Правя това което мисля, че трябва. И се чувствам по-добре. А после удоволствието от другите неща е още по-голямо.

Трудно ми е да си отварям устата. В работата се налагаше и свикнах. Но понякога с мъжа ми подтискам негативните си емоции, но не трябва. Това нагнетява обстановката. Но пък така в яда си не мога да кажа нещо, за което после ще съжалявам.

Трудно ми е да свикна, че в едно семейство не може да има пълна хармония и отношенията да са идеални, без кавги, без разминавания само любов и рози дето се вика

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от galia71 на 11.01.10 07:03.