Съчувствам ви, ужасно е детето ти да е в болница и да не знаеш какво става с него. Щото те ви казват каквото си решат, нали знаеш. Мани че ще и спре кърмата на жена ти, тя ще спре от що не кърми, а не от притеснения. Но и бебето ще се отбие и после не се знае дали ще успее пак да засуче. Питай сестра ми какво е да кърмиш 7 месеца цедейки се денонощно и същевременно пак се занимаваш с шишета. Мъка голяма. Ако разбира се жена ти не се откаже от кърменето де.
Не разбрах защо толкова му изследват левкоцитите, какви симптоми има. Милото дете, да го съсипят с антибиотици от сега. То малко му трябва на черния дроб, едва жълтеницата преборил, а сега и с антибиотици да го натоварят.
Не искам да те плаша ама направете всичко възможно да си вземете детето защото съм сигурна, че в болницата не го гледат по най добрия начин. Имам горчив опит с моите деца. Тук поне майката е нон стоп до бебето, не знам каква е тази неонатология, но когато едното ми близначе на 1 месец трябваше да лежи в болница бях с него, със сестра му близначка и с моята майка да ми помага. Няма изолиране на деца от майката. Като си спомня как като ревнеше и веднага го тъпчеха с панадол, щото мислят че нещо го боли, а то милото се наакало и иска да се преобуе. И го държаха голо да им е по лесно кабелите, с които го бяха облепили, а то милото му запушен носа и заради това беше в болница, а отгоре над него вее един климатик. Моят нос се запуши, всички се разболяхме от тоя климатик, а те даже ми не даваха да го завия. Щях да ги разстрелям. Накрая с писък избягах от болницата, като преди това ме обявиха за луда и дори ме заплашиха, че ще ми вземат детето. Както казваше един лекар Да не дава Господ човек да попадне в болница.
От тогава отивам в болница само ако някой тръгне да умира.
|