Виж, не знам дали имаш деца, но ако нямаш може би няма как да усетиш, че когато са малки, те вярват в приказките, които им четем. Ако имаш - сигурно си видяла. Та те, приказките, са за малките, с всичките им чудеса, претворявания, вълшебни пръчици, лами и юначни момци. Аз не мисля, че фантазиите, приказните представи са нещо грешно за децата. Напротив, те развиват сетивност, която човек трябва да има, за да я израстне и да не я натрапва и изживява цял живот. Сигурно сте срещали възрастни, които цял живот живеят в измислен свят, разказват лъжливи истории за себе си, вярват си.
Но може би не трябва толкова чак да се настоява над митовете за дядо Коледа. Но на едно 4-5-6 годишно дете, те са най-прекрасните му спомени. А и с порастването, родителите трябва да обяснят защо това не е истина, но е страшно приятно и красиво да се вярва в него. МОже би на теб не са обяснили по подходящия начин, а ти би обяснила.
А за Исус не съм съгласна. Споменаването за Исус на Рождество Христово е може би най-нормалното нещо на света. В края на крайщата на Коледа празнуваме раждането му, а не се събираме да се наядем и напием и да си разменим подаръци.
Така че феи, дядо Коледа или Исус - всеки човек избира да вярва в различни неща, защото различни идеи в тях го привличат. Няма нищо лошо в това.