|
|
| Тема |
 Каръшки истории |
|
| Автор |
NikiFin (ветеран) |
|
| Публикувано | 30.11.09 13:51 |
|
|
|
Хрумна ми да пусна такава след поредната ми каръщина.
Взех оня ден една количка за закачване на колело и возене на деца и стоки. Ама не бях сигурна точно как трябва да се монтира. Закрепих я криво лево и отскочих до мъжа ми да го помоля да дойде да погледне и да я затегне. Той както винаги много зает, да съм чакала. Аз пък бързам по мои си задачи и нямам време да чакам та яко му се вбесих, че не остави за малко прятелите си да ми помогне. Бе... направо не бях на себе си, черно ми беше пред очите и съответно се издъних в последствие. Тръгвам аз на пазар с ремаркето като пътьом минах през магазина за велосипеди да ми го чекнат и затегнат. После заключвам колелото, пазарувам стандартните 20 кила покупки, товаря ги на количката и си търся ключа да отключа колелото. Тука ключ, там ключ - нЕма. И разбира се заваляло дъжд междувременно. Звъня на мъжа ми - не вдига. Стоя пред супера като идиот и се чудя какво да предприема. Добре че след 5 мин мъжът ми се обади. Оказа се, че в яда си съм забравила ключа на вратата. Та ми го донесе след малко. Вика: Яяя, ти си я закачила. Казах му: Съмнявал ли си се.
Чудя се за кво са ни тия мъже като всичко си можем сами. Както каза Мавриковия по Денят е прекрасен Мъжете искат някой да ги дундурка. Да са живи и здрави да си искат и дано си намерят. Колкото мен ме дундуркат толкова и аз ще дундуркам. От днес почвам по тази формула
| |
| |
| 
|
|
