Има и нещо друго. Нашата компетентност и обективност не съвпада с лекарската. Докато раждах, започнах да се моля за почивка. Тогава лекарят ми каза, че ако ме послуша това, което ще извади след 15 минути никак няма да ми хареса. Също така ефективността ми в напъването беше нулева. По скоро се надувах, отколкото реално да се напъвам. Всички команди кога и как да дишам отиваха по дяволите. Аз ли разбирам повече или лекарите?
Другото, за което още размишлявам и недоумявам е как можем да се интересуваме за всички удобства, които предлага една пицария или една кино прожекция, но за нещо толкова важно, каквото е раждането не се интересуваме нито от болницата, нито от екипа, нито от методите. Аз съм си избирала екипа, защото бременността ми протече с доста усложнения и много държах акушер-гинекологът да знае коя съм и каква съм, а не просто някаква случайно попаднала му. От тази гледна точка по-скоро женската консултация беше про форма, а от там и последствията.