Бе извинявай ама въобще не ме е грижа за теб... грижа ме е за децата ми и отчасти за дедо, ама пак е под въпрос... всички останали са ми симпатични... ако някой иска нещо, квото мога правя, но да си го слагам на сърце - НЪЦ!!!
Виж се сега >>> Знаеш ли какво ме касае мен? - касае ме, защото имам сърце и ми е тъжно, че хора страдат така ежедневно; касае ме, защото в този живот няма застраховани срещу нищо (днес сме здрави и богати, утре може да осъмнем болни и бедни, тогава как ще се чувстваме, ако на никой не му пука за нас?!? >> дрън дрън... ще ти отговоря с една скорощна случка... Три лели, недотам щастливи намериха пред един блок 4 изоставени котета и решиха да ги спасяват, като им носят храна и им направиха кашон-къща... е да де ама след две седмици улични кучета убиха котетата... и... заирка среща едната леля по улицата ревяща... разбирам защо и й казвам: добре де, като искаше да им помогнеш, защо не ги взе в къщи. мн добре знаеш, че тук кучетата са повече от хората... то беше ясно, че така ще стане... а тя сумти и ми вика че съм била безсърдечна... ми да... така е, за мен това което те направиха беше отлагане на безизбежното... и се чудя за кво им беше да го правят... като имат нужда да правят добро да осиновят дете от дом за деца с увреждания (което аз планирам да правя в един момент от живота си) или пък да съберат пари и да нахранят някой гладен (вече лесно се намират такива)...
и >>> касае ме, защото всички сме хора и защо аз да имам привилегии, за които други не са и сънували даже? <<< ми знаеш ли какво, вземи си раздай всичко на който прецениш че се нуждае, продай апартамента и дари парите за нещо си, така ще се изравниш с тия за които ти пука... това да си стоиш тук и да чешиш пръсти развивайки теории за мен е... хм... губи-време от скука...
>>> само че човек никога не знае, Заира, никога не знае, какво ще му поднесе животът, съдбата, хората около него... <<< това е клише... пълно и безобразно и оправдание да се оставиш на течението... не си ли чувала за нелечимо болни, които хей така без нищо са се излекували тотално... как ли се е случило това... не вярвам да им е познато твоето клише...
>>> Една от причините, поради която толкова мразя и ненавиждам тези свои депресии, е, че докато траят аз наистина НЕ СЪМ ПОЛЕЗНА НА СЕБЕ СИ И НА БЛИЗКИТЕ СИ - и това ме СЪСИПВА!!!<<< мда... нали и аз това ти казвам... съсипва те, ама нищо не правиш... нищо... седиш и си потъваш в това чувство защото тайно ти харесва да се чувстваш така... айде моля ти се, минала съм от там и знам какво е да си на ръба на отчаянието, само дето нещо не ми хареса да стоя и да потъвам точно там... понеже съм риби (хахаха)
>>> ти, Заира, просто не ми вярваш и по-лошото - не желаеш да ми повярваш << да... така е, не вярвам на никого, освен на себе си... за какво да вярвам на теб
Айде една терапия от мен for free съсредоточи се над това и парви всичко възможно да го усъвършенстваш ЕЙ ТОВА >>> Иначе - ДА! - БЛАГОДАРНА съм на Съществуванието, че съм жива, че съм дарена със здраво, интелигентно, умно и добро дете, със свестен и обичащ ме съпруг, с много добри родители и приятели, че около мен има обич, любов и светлина, и това ме прави истински щастлива! В страшно много отношения съм истинска късметлийка!
пък на мен винаги ми е
тинтири-минтири
|