Да, тъжно ми е да прочета всичко това, мило цвете! Прегръщам те силно! Не си сама!!!
Но такива постове понякога могат да бъдат успокояващи другия човек, знаеш ли? В смисъл, че не само аз явно съм сбърканата, на която понякога негативизмите в света и у хората й оказват някакво влияние върху психиката Не се чувствам и аз толкова сама в преживяванията си и споделянето на тези неща (депресия, умора, екзистенциални въпроси...), щом и друг човек (в случая ти) споделя за подобни свои проблеми... Затова и Заирка ме учуди защо одеве ми написа, че никой освен мен тук не говорил за депресия... да съм спряла и аз... е хубу де, само че как да пиша, че съм на 100% добре, щастлива и благодарна, когато в повечето време наистина е така, но в останалото е смазващо ОБРАТНОТО на всичко това... на това, което съм аз... цялата ми същност се преобръща и усещането, че не мога да направя нищо срещу това...
Цвете, мисля си за ТВОЯ начин да решиш проблема си с хроничната умора, изтощение, прекалено много бачкане и работа. Все трябва да има такъв! Аз съм оптимист човек. Може би ще трябва да си припомниш приоритетите си - ти самата, мъжът ти, твоят Алекс - и да се съсредоточиш повече върху тях, пък майната й на работата, тя никога няма свършване пустата й! Важното е да сте живи и здрави у дома, сплотени, обичащи се и грижещи се един за друг... другото са бели кахъри и знаеш ли според мен кога го осъзнаваме? - когато не дай си Боже се появи наистина някой черен кахър в живота ни...
Сега вече ми се спи... познай защо, Цветенце! - защото снощи си легнах в 3.30 часа посреднощ, а в 6.30 бях вече на крак (след като вкъщи стана тихо, мъжете ми заспаха, чиниите бяха измити, стаите - подредени, след като песничката за лека нощ беше изпята, бузките целунати, съпругът изслушан... аз се усамотих в кухничката ни, отворих книга и ... отново се потопих в моя любим свят... четох с часове, усещайки как съм ЧОВЕК, личност, индивидуалност... и ми беше страшно кефффф, че съм жива... лошото е, че за такива моменти заплащаме винаги с нещо друго, в случая аз заплащам със съня си, а това също не е много добре, нали, Цвете?) но, както казват, французите - "Такъв е животът!" - и нашата женска орис, бих добавила аз...
|