|
Ама, Яна, то явно не става като концерт по желание - хоп и готово! Ако ставаше толкова лесно и леко, не мислиш ли, че досега хиляда пъти да съм го направила и да съм спряла да ви занимавам със себе си?!? Когато човек е добре, стабилен емоционално и психически уравновесен, когато не страда от депресия, невроза, психоза или каквото и да било друго, той е в кондиция да мисли и действа правилно, или поне е в кондиция да се научи да го прави. Обаче когато си в депресия, уменията и способностите ти са временно отрязани - всички твои опити остават безплодни и висящи във въздуха - ти не си това, което си по принцип. Явно не мога да разказвам и предавам добре, защото усещам, че не можете да разберете за какво ви говоря
Светоусещането ми е добро, сетивата ми са отключени и времето ми е организирано достатъчно добре, така че се справям с ежедневните си задължения, осигурявайки си при това и достатъчно приятни неща за самата мен - чувствам се щастлива и успяваща, когато съм добре психически, когато не съм в депресия (през повечето време, Слава Богу!)
Обаче всичко коренно се променя и се преобръща на 180 градуса, без аз да го желая ни най-малко и без да съм променила добрите неща, които върша за себе си и за другите около мен, когато депресията ме връхлети - пак неочаквано, пак болезнено, пак орязваща способностите и изкривяваща сетивата ми... срещу това се боря... защото когато тя дойде, вече нищо не действа... спирам да мога да върша нещата, които принципно ме зареждат положително... просто вече нямам воля, желание и сили за нищо, за абсолютно нищо... и продължавам да се питам - ЗАЩО в живота ми няма равно??? защо сякаш депресиите са цената, която лично аз плащам за останалите периоди от живота си - щастливи и изпълнени с благодат???
|
Re: Защо в моя живот няма равно??? [re: jana]
Re: Защо в моя живот няма равно???